Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Вратата към коридора отново се отвори.
— Това е той, измъква се — каза тя.
Изправиха се и хукнаха назад през залата. При изхода Малоун спря за миг, но не видя нищо обезпокоително, така че тръгна пред нея навън.
Дьо Рокфор зърна жената да се отдалечава тичешком по дългия коридор. Видя как се извъртя и без да забавя крачка, стреля. Той се хвърли на пода, после бързо се изправи и се втурна след нея. Бе зърнал дневника и книгата в ръката й.
Трябваше да я спре.
Малоун видя мъж, облечен в черни панталони и тъмно поло, с пистолет в ръка, да се скрива зад един завой на петнайсетина метра пред него.
— Сега вече става интересно — прошепна той.
И двамата хукнаха напред.
Дьо Рокфор продължи преследването си. Жената със сигурност щеше да се опита да напусне двореца. Очевидно бе, че познава разположението му. Завиваше точно където трябва. Доста ловко се бе сдобила с желаните предмети, така че можеше да е сигурен, че бягството й също е добре обмислено.
Поредният портал откриваше сводеста зала. Жената вече бе стигнала отсрещния й край и завиваше зад ъгъла. Изтича дотам и видя широко каменно стълбище, водещо надолу. Парадното стълбище. Някога изрисуваните по стените му фрески, железните порти на всяка площадка и персийските пътеки се вписвали съвършено в тържественото великолепие на папските церемонии. Сега стъпалата и стените бяха голи. В подножието им на около десетина метра бе непрогледен мрак. Знаеше, че долу има врати към двора. Чу тичащите стъпки на жената, но не можа да различи силуета й.
Стреля. Десет пъти.
Малоун чу звуците, наподобяващи многократни удари на чук. Изстрели от пистолет със заглушител.
Забави крачка. До вратата пред него имаше три метра.
В подножието на мастиленотъмното стълбище изскърцаха панти. Дьо Рокфор разпозна звука от отваряща се врата. Грохотът на бурята отвън долиташе по-ясно. Явно изстреляните напосоки куршуми бяха пропуснали целта си. Чу стъпки зад гърба си и заговори в микрофона, закачен за полото му.
— У вас ли е това, което исках?
— У нас е — гласеше отговорът в слушалките.
— Аз съм в Галерията на конклава. Малоун и мисис Нел идват след мен. Оправете се с тях.
Той се втурна надолу по стълбите.
Малоун видя мъжа с полото да излиза от подобната на пещера зала. С пистолет в ръка, той се затича. Стефани го следваше по петите.
Явно влезли през страничен вход, внезапно се появиха трима мъже и блокираха пътя им.
Малоун и Стефани спряха.
— Ще ви помоля да хвърлите пистолета — каза единият.
Нямаше начин да ги обезвреди, преди двамата със Стефани да бъдат повалени. Така че пусна пистолета и той издрънча на пода. Тримата приближиха.
— А сега какво ще правим? — попита Стефани.
— Приемам всякакви предложения.
— Няма какво да направите — обади се друг от преследвачите.
Двамата останаха неподвижни.
— Обърнете се — чу се заповедта.
Той погледна Стефани. И по-рано бе попадал в критични ситуации, подобни на тази, в която се намираха в момента. Дори и да успееше да се справи с един или двама, пак щеше да остане още един, а и всички бяха въоръжени.
Чу се тъп звук от удар, последван от вика на Стефани. Тялото й се свлече на пода. Преди да успее да направи крачка към нея, нещо тежко се стовари върху тила му и пред очите му притъмня.
Дьо Рокфор продължаваше да следва жената, която изтича през площада пред двореца, и пъргаво сви по една от опустелите улици на Авиньон. Топлият дъжд продължаваше да се сипе на несекващи талази. Небесата внезапно се разтвориха, раздрани от огромна светкавица, която за миг повдигна булото на тъмнината. Гръмотевици разтресоха въздуха.
Сградите останаха зад тях и те наближиха реката.
Знаеше, че пред тях през реката е мостът „Сен Бенезе“. През струите дъжд успя да види как жената бърза към входа на моста. Какво ли смяташе да прави? Защо вървеше натам? Нямаше значение, трябваше да я последва. Тя разполагаше с част от това, заради което бе дошъл, и той нямаше намерение да напуска Авиньон без книгата и дневника. Питаше се как ли се отразява дъждът на страниците. Косата му лепнеше за скалпа, а дрехите за тялото.
На петнайсетина метра пред него нещо проблесна. Жената бе стреляла във вратата, която водеше към входа на моста.