Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

При тези думи кралят слезе от коня си и отиде да поздрави всеки един от братята Поле. И тримата отговориха на поздрава му с дълбок поклон, докосвайки с коляно земята. Рядко би могло да се види настойник да предава по този начин булката, а още по-рядко — дошлият да я иска да е самият суверен.

След това кралят сведе бързо глава към Сесилия, но без да я докосва, тъй като това би могло да донесе нещастие и на двама им.

Мъже от кралската свита бяха повикани, за да натоварят зестрата и подаръка от булката на една колесница, украсена със зелени клони и теглена от два буйни дорести коня. Слугите доведоха коне за булката и близките й и те се метнаха по седлата. Специално за Сесилия бяха донесли и столче без облегало. Тя бе с рокля и булчински воал и нямаше как да откаже дамското седло, което иначе толкова мразеше.

Кортежът напусна фермата Хюсабю начело с краля и кралицата, последвани от булката и братята Поле. Кралските гвардейци яздеха плътно до тях от двете им страни, а други конници препуснаха напред, за да отстранят от пътя любопитните, които се бяха скупчили твърде наблизо.

Непрекъснато отекваха заповеди, а крепостните от Хюсабю подхванаха от своя страна научена наизуст песен, за да изразят пожеланията си за много щастие.

От времето, когато Кнут Ериксон бе дошъл в "Божия дом", за да вземе бъдещата си съпруга, никой не бе виждал такова прекрасно шествие като това, което сега напускаше Хюсабю на път към Форшхем под чудесното лятно слънце. Дори граждани от Скара бяха нарочно дошли да го видят. Те лесно се разпознаваха, тъй като носеха изтънчени дрехи и пера на шапките и говореха носово.

От всички страни се чуваха пожелания за щастие и благословии към булката, обсипвана с брезови клонки. На моменти те препълваха скута й и тя, доста нечестиво впрочем, си помисли как съвсем скоро ще бъде покрита с много повече зелени листа отколкото самия горски дух.

С приближаването към църквата на Форшхем всички забавиха ход. Конници се понесоха напред в галоп, вдигайки облаци прах, за да осигурят едновременното пристигане на двата кортежа.

Сесилия отдалеч забеляза, че сред тълпата около църквата червените облекла бяха доста повече от сините. Но тъй като нито кралят, нито кралицата изглеждаха разтревожени от това, тя само се прекръсти, решавайки, че няма никаква опасност.

Щом приближиха, тя разбра причината за преобладаващото червено. Пред църквата в очакване бе застанал архиепископът с гвардията си, състояща се почти изпяло от Сверкери.

Кортежът на младоженеца пристигаше откъм Арнес. Начело яздеше най-отдавнашният командир на гвардията на Фолкунгите, дошъл от далечната Алгаря, за да има честта да носи семейния герб. Следваха го един до друг Ескил и Арн, и двамата във военна униформа, която отиваше повече на по-младия брат, отколкото на по-големия. Арн и конят му бяха покрити с кленови клонки, тъй като той също стана обект на множество пожелания за щастие. Подир него яздеха шаферите му, а между тях и един монах от ордена на цистерианците, облечен в бяла роба и с качулка на главата.