Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

8

Първата половина от деня Карл прекара ползотворно пред компютъра. В списъка от четиридесет и шест имена, намерени от Апелтофт в писмата на Хедлунд, повече от двадесет влизаха в асортимента от служебни интереси на шведското разузнаване. Кръгът на контактните му връзки стана доста определен. Симпатиите на Хедлунд бяха насочени както към средното, така и към новото поколение германски терористи, в което нямаше никакво съмнение. А непопадналите в базата данни на шведския компютър имена бяха изпратени с телекс на германските колеги с молба за най-бърз отговор. И само след няколко часа — някаква гротескна ефективност — той бе получен, като минимум петима от бройката на онези, за които бе запитано, се издирваха от съответните служби във връзка с извършването на различни терористични акции, а останалите, според общата оценка, се оказваха така наречените “симпатизанти”.

На свой ред, немците молеха за данни относно това кога, откъде и под каква форма издирваните лица са се проявили? Още преди обед Карл успя да им изпрати дълга поредица от справки, които, доколкото разбираше, можеха да доведат в някои от случаите до залавянето на определени лица или поде до появата на интересни оперативни планове за издирването им.

След това се зае с изучаването на документацията, от която, докато се занимаваше с нея, Апелтофт бе разбрал, че не разбира нищо, тоест с протоколите от шведските събрания, митинги, и дискусии, както и с писмата.

Фристед намина и му съобщи, че целият материал за разпита на Хедлунд за терористичните му контакти или поне за намеците за тях би трябвало да е готов към два часа следобед. Именно тогава и щял да дойде адвокатът на последния, за да присъства на първия разпит. Колкото повече информация имали двамата следователи, толкова по-добре.

Карл състави доста дълъг списък от възможни предложения за предстоящия разпит, когато се сети да пусне “Дагенс ехо” и да научи какво щеше да говори Понти или в най-лошия случай някой от сътрудниците в редакцията му за историята, свързана с този терористичен акт.

Започваше третата или четвъртата част на предаването, в която с иносказания се говореше за много добре завоалирания пробив при воденето на това дело, приет от останалите средства за масова информация без каквито и да е въпроси. Основното време бе определено за две кръстосани интервюта, в които от време на време ту министърът по имиграционните въпроси, който отговаряше формално за предстоящото депортиране на заподозрените палестински терористи от страната, ту “рупорът” на полицията Карл Алфредсон, дълбаещ в една точка — каква именно е връзката между групата заподозрени четирима шведи и групата от седемте палестинци — отговаряха на въпросите на репортерите.

И министърът по имиграционните въпроси, и Карл Алфредсон обясняваха отначало, че всичко това е “секретно”. Те повтаряха като папагали едно и също. Тогава обаче в ефир се появи Понти, който ръководеше лично цялото предаване, и зададе въпроса: “Дали не трябва тези секретни доказателства да се предявят на четиримата шведи на предстоящите разпити? Те не могат да бъдат арестувани по секретни доказателства, защото нали са шведи?”