Вестителят на бурята

И какво ли ще направите, баронесо? Ще сложите броня, ще грабнете алебарда и ще стоите нощем пред вратата ми?

— Много съм ви благодарна за загрижеността — рече Джанеса и успя да се усмихне почти толкова фалшиво, колкото и баронесата. — Но мога да ви уверя, че съм добре. Ако това е всичко, бих искала сега да обсъдя нещо с регента.

Изражението на Изабел се смрази за миг, но маската се върна светкавично.

— Разбира се, скъпа моя. — Пак „скъпа моя“! Аз съм „височество“ за такива като теб! — Ела, Леон. Ще се оттеглим в покоите си да си починем… ако можем.

Те се поклониха и излязоха.

Джанеса веднага се обърна към Одака.

— Изпратихте ли вест за случилото се на баща ми? — попита тя.

Одака се смръщи и поклати глава.

— Увериха ни, че дворецът е обезопасен, милейди.

— Добре. Татко не бива да разбира за това, докато не приключи с проблемите на север.

Проблемите? Осъзна, че говори така, сякаш баща ѝ урежда маловажен дипломатически спор, а не води война за оцеляването на кралството и живота на поданиците си.

— Но баща ви трябва да разбере. Амон Туга нанесе удар в самата столица, в самия дворец, срещу дъщеря му. Елхаримът показва недвусмислено намеренията си — няма да има милост и няма да спре, докато кралят и династията Мастрагал не бъдат унищожени. Не мога да не му кажа за това.

— Можеш, Одака. Баща ми не бива да разбира. Нищо не трябва да го разсейва в този критичен момент — не искаше да звучи така настойчиво, дори заповедно, но това сякаш ѝ ставаше втора природа.

Одака замълча. Джанеса се зачуди дали не е преминала границата, но си спомни неговите думи: Живея, за да служа.

— Баща ви накрая все пак ще разбере. И когато научи, че сме скрили от него…

— По мое нареждане. Скрили сте го по мое нареждане. Баща ми трябва да разбере и че ако ще управлявам, трябва да мога да вземам решения. Чуе ли за този така наречен убиец, ще изпрати хора в града да ме защитават, а има нужда от тях в битката. Новините ще го обременят излишно. Не мога да позволя това. Няма да го позволя.

Накрая Одака кимна.

— Както желаете, милейди. Ще се погрижа да не се изпраща вест, докато армиите на Свободните държави не се изправят пред ордата на хуртите.

Джанеса се успокои. Овладя се. Едва не му благодари, но се въздържа.

— Някой пострадал ли е? Освен лорд Рейлан, разбира се?

— Един от стражите е ранен, но е жив. Стига Гарет да не го удуши заради провала му. Иначе единствено лорд Рейлан се е изправил пред убиеца.

— А как е той? Възстановява ли се?

Сякаш по даден знак, вратата на стаята се отвори. Влязоха двама стражи, следвани от лорд Рейлан, който бе съпровождан от охраната си: двама от прочутите Погранични вълци на Валдор. Тези посивели мъже от севера не се отделяха от младия си повереник.

Тримата коленичиха пред Джанеса и сведоха глави.

— Ваше Височество — каза Рейлан. — Чух, че сте тук. Радвам се да ви видя жива и здрава.