Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
През месеца преди бала виждаха Ейми Прат да обикаля града и да продава на луди цени билети за томболата, които никой не отказваше да купи от страх да не го поставят на лошо място на бала. Според някои тлъстата печалба от продажбите отиваше директно в джоба й, но никой не се осмеляваше да го каже открито - важно бе да са в добри отношения с нея. Твърдеше се, че една година умишлено забравила да даде място на маса на жена, с която се била скарала. По време на вечерята нещастницата трябвало да стърчи права насред залата.
Отначало Хари реши да не ходи на бала. Беше си купил място няколко седмици по-рано, но нямаше настроение да излиза - Нола все още беше в клиниката и той се чувстваше нещастен. Искаше да остане сам. Ала сутринта преди бала Ейми Прат потропа на вратата му - от дни не го била виждала в града, не ходел в „Кларкс“. Желаела да се увери, че няма да й върже тенекия, на всяка цена трябвало да бъде на бала, казала била на всички, че ще е там. За първи път голяма нюйоркска звезда щеше да присъства на вечерта й и кой знае, догодина Хари може би ще доведе каймака на шоу бизнеса. И след няколко години целият Холивуд и целият „Бродуей“ ще пристигнат в Ню Хампшър, за да посетят едно от най-светските събития по Източното крайбрежие. „Ще дойдете довечера, нали, Хари? Там сте, нали?“, изскимтя тя, като се гърчеше пред вратата. Бе го умолявала и накрая той й обеща, главно защото не умееше да казва „не“, да не говорим, че му измъкна още петдесет долара за билети за томболата.
По-късно през деня Хари отиде да види Нола в клиниката. По пътя, от един магазин в Монтбъри купи още плочи с оперна музика. Не можа да се въздържи, музиката я правеше толкова щастлива. Но харчеше прекалено много, а вече не бе в състояние да си го позволи. Не смееше да мисли за сметката си в банката. Дори не искаше да знае колко пари са му останали. Спестяванията му се изпаряваха и както бе тръгнало, в края на лятото нямаше да може да си плати наема за къщата.
В клиниката се разходиха в парка и на едно закътано място в горичката Нола го прегърна.
- Хари, искам да си тръгна...
- Лекарите казват, че ще можеш да си тръгнеш след няколко дни.
- Не ме разбрахте. Искам да си тръгна от Орора. С вас. Тук никога няма да бъдем щастливи.
Той отговори:
- Някой ден.
- Какво някой ден?
- Някой ден ще заминем.
Лицето й светна.
- Наистина ли? Хари, наистина ли? Ще ме отведете от тук?
- Много надалече. И ще бъдем щастливи.
- Да! Много щастливи!
Тя силно се притисна до гърдите му. Всеки път когато се приближаваше до него, той усещаше да го обзема сладък трепет.
- Балът е довечера - каза Нола.
- Да.
- Ще отидете ли?
- Не знам. Обещах на Ейми Прат, но не съм в настроение.
- О, идете, моля ви! Аз мечтая да отида. Открай време мечтая някой да ме заведе на бала. Но никога няма да отида. Мама не ми дава.
- Какво ще правя там сам?
- Няма да сте сам, Хари. Аз ще съм там, в главата ви. Ще танцуваме заедно! Каквото и да става, аз ще съм винаги в главата ви!
Като чу тези думи, той се разсърди.
- Как така каквото и да става? Какво означава това?
- Нищо, Хари, любими, не се сърдете. Исках просто да ви кажа, че винаги ще ви обичам.
Така че от любов към Нола той отиде на бала с нежелание и сам. Едва влязъл, и вече съжаляваше за решението си - чувстваше се неудобно сред тълпата. За да си придаде някакво подобие на самочувствие, се настани на бара и изпи няколко мартинита, оглеждайки гостите, които пристигаха един по един. Залата бързо се напълни, гълчавата се увеличаваше. Бе убеден, че всички го гледат, сякаш знаеха, че обича петнайсетгодишно момиче. Зави му се свят, отиде в тоалетната, намокри си лицето, после седна в една кабина и се опита да се съвземе. Пое дълбоко въздух - трябваше да запази спокойствие. Никой не може да знае за него и Нола. Винаги са били толкова предпазливи и толкова дискретни. Нямаше никаква причина да се тревожи. Важното е да се държи естествено. Накрая успя да се успокои и усети, че топката в корема му се стопява. Тогава отвори вратата на кабината и точно в този момент откри надписа, направен с червило за устни върху огледалото в тоалетната.
Педофил
Обзе го паника. Кой беше там? Извика, огледа се и бутна вратите на всички кабини - никой. В тоалетната нямаше никой. Бързо грабна една кърпа, намокри я и изтри надписа, който се превърна в дълга и мазна червена лента върху огледалото. После избяга от страх да не го заварят. Повдигаше му се, чувстваше се зле, по челото му изби пот, слепоочията му затуптяха, но си наложи да се върне в залата, все едно нищо не се бе случило. Кой знаеше за него и Нола?