Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Светци и звезди. Та това беше нейният глас.
— Бабче! — изкрещях.
Бий се…
— Ще се бия, бабче! — обещах. — Но какво? Как? Аз… аз не съм подходяща за тази мисия. Не съм обучена за подобно нещо. Не знам какво да направя!
Героят… не избира… трудностите, Спенса…
— Бабче? — повиках я аз и се опитах да определя откъде идват думите.
Тя влиза… в мрака, продължи гласът и заглъхна. И се изправя пред онова, което идва след това…
Търсех отчаяно дома си сред хилядите звезди. Само че беше безнадеждно и каквото и да мислех, че съм чула, то не се върна повече.
Само една мисъл продължи да ми напомня за себе си.
Героят не избира трудностите.
Останах да се нося още дълго, косата ми се стелеше около лицето. Най-сетне се оттласнах надолу и се отпуснах на седалката. Събрах косата, след това нахлупих шлема и си сложих предпазните колани.
Тъй като следващите ми сайтонични опити не донесоха никакъв резултат, въздъхнах и се съсредоточих над упражненията, които изпълняваше ескадрата ми. И без това трябваше да преценявам как се справят; Химерна можеше да попита.
Брейд и Химерна се справяха добре, както се очакваше. Бяха най-добрите пилоти в групата, с изключение на мен. Но пък Хешо и неговите кицен също се представяха забележително. През изминалата седмица на тренировки те се бяха научили как да прикриват партньора си и как да съчетават ролите на малък кораб с нуждата да се превръщат в изтребители по време на близък бой.
Затова пък Мориумур… Горкият Мориумур. Той не беше виновен, че е най-слабият пилот в групата. Та нали беше едва на няколко месеца — и дори да беше наследил някои от качествата на родителите си, точно този опит в битките правеше грешките му по-очевидни. Докато наблюдавах, той се изтегли прекалено напред от Хешо и остави кицен да попаднат във вражески рояк. След това, когато се опита да компенсира и да се върне, изстрелите му пропуснаха врага — и едва не свалиха щитовете на кораба на кицен.
Намръщих се и отворих канал, за да се скарам на Мориумур. В същия момент чух порой от ругатни, с които преводачът услужливо ме запозна. Ангели небесни, дори бабчето не бе в състояние да ругае така цветисто.
— Ти от кой родител си научил това? — попитах по канала.
Мориумур веднага престана. Имах чувството, че чувам как се изчервява, когато отговори.
— Извинявай, Аланик. Не знаех, че слушаш.
— Прекалено много се стараеш — започнах аз. — Опитваш се да компенсираш липсата на умения. Успокой се.
— Лесно ти е да го кажеш — отвърна той, — след като ти предстои цял един живот. Аз обаче разполагам едва с няколко месеца, за да се докажа.
— Нищо няма да докажеш, ако свалиш партньор — уверих го аз. — Спокойно. Не можеш да се насилиш да станеш по-добър пилот само с решителност. Повярвай ми, пробвала съм.
Той се съгласи и ми се стори, че се справи по-добре по време на следващия пробег, така че може би съветът ми даваше резултат. Скоро пробезите приключиха, въглените се върнаха в гробокопаческия лабиринт. Четиримата ми партньори се подредиха до мен в линия.
В далечината видях, че другите ескадри се упражняват. Стана ми забавно, когато забелязах, че някои бяха прекратили опитите си в лабиринта и сега също като нас се упражняваха в близък бой. Май им оказвахме добро влияние.
Не бързай да се потупваш по гърба, Спенса, казах си аз. Това са крелянски кораби. Дори сега да се упражняват как да се бият с гробокопачи, знаеш, че е неизбежно един ден да се окажат изправени срещу хората.
Тази мисъл смаза ентусиазма ми.
— Браво — похвалих ги аз. — Дори на теб, Мориумур. Химерна, струва ми се, че те започват да приличат на пилоти.
— Може би — отвърна Химерна. — След като са толкова добри в твоите упражнения, можем да ги оставим да се пробват в лабиринта. Днес ни остава време за един продължителен пробег, преди тренировката да приключи.
— Крайно време е! — възкликна Хешо. — Аз съм търпелив кицен, но ножът може да бъде наострен, преди да започнеш да го употребяваш.
Усмихнах се, защото си спомних собствения си ентусиазъм, когато Коб ни позволи да започнем да тренираме с оръжия.
— Да се разделим по двойки — предложих на Химерна. — И направете опит. Трима обаче ще влезем заедно, тъй като сме петима…
— На мен не ми трябва партньор — прекъсна ме Брейд, след това се обърна и ускори към лабиринта.
Седях потънала в слисано мълчание. Тя се държеше по-добре през седмицата и си мислех, че сме минали този етап. Ангели небесни, при такава изцепка Коб щеше да ми крещи, докато не почервенее цялото му лице.