Към небето 2 към звездите

Изсумтях. Мирно общество, а? Не се връзвах на това твърдение нито за миг, а и дори да бях готова да повярвам, последните думи на Аланик щяха да ме разколебаят. Не се доверявай на техния мир.

Двамата с Хешо приближихме гробокопаческия лабиринт и аз потиснах чувството на безпокойство, което се надигна у мен. Последния път, когато влизах, преживях странни неща. Но щях да се справя. Героят не избира трудностите.

— Вие с екипажа готови ли сте? — попитах го аз, когато първите въглени приближиха към нас.

— „Плува срещу течението“ е готова за екшън, капитане — рече Хешо. — Този момент… очаква ни така, както езикът очаква виното.

Пробихме си път с бой през въглените. След това, един до друг, двамата влязохме през една от многобройните дупки в нашата част на лабиринта. Разчитах на по-големия кораб на кицен, с по-як щит, докато влизахме в дългия стоманен тунел, набразден от гънки, подобни на колони на равномерни интервали. Вътре нямаше светлини, затова включихме прожекторите си.

— Включете сензорите — обърна се Хешо към екипа си, — направете снимка в близък план на символите на стената.

— Разбрано — отвърна друг кицен.

Понесох се настрани, моите светлини осветиха друга плоскост със странни надписи по стените.

— Не можем да ги преведем, Ваше Нормалничество — заяви Каури. — Но символите са подобни на онези, които се намират близо до порталите на някои планети и станции.

— Портали към нищото ли? — намръщих се аз.

— Мнозина са се опитвали да проучват гробокопачите в тяхното измерение, капитане — обясни Хешо. — Каури, обясни, ако обичаш.

— Порталите към нищото са стабилни отвори — започна Каури, — нещо като червееви дупки, които не отвеждат никъде. Там често се намират подобни символи. Тези портали са мястото, откъдето се вади камък за подемни пръстени и се пренася в нашето измерение — но не знам защо има такива символи тук. Не виждам портал.

Я. Приближих кораба си до символите и насочих прожекторите към тях.

— Виждала съм подобни в моя роден свят — признах. — В един тунел близо до дома.

— Тогава много бих искала да дойда на гости и да ги видя — заяви Каури. — Възможно е от твоя дом да има достъп до неизвестен портал за нищото. Това може да донесе неизмерими богатства — Върховенството пази зорко техните портали за нищото, тъй като няма друг източник за подемни камъни.

Я. Не казах нищо повече, защото не исках да издам истината — че това писмо беше в пещерите на Метален рой, не на планетата на Аланик.

Старите жители на Метален рой бяха паднали от гробокопачите. Аз бях все по-сигурна, че казаното от Куна е истина — че хората от Метален рой са предизвикали разрушенията, като са се опитали да контролират гробокопачите. Те са създали щитове, постарали са се да бъдат тихи, но нито едно от предпазните им средства не е дало резултат. Когато гробокопачът бе дошъл за хората от Метален рой, той лесно бе преминал през защитата ми.