Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Как би могло да бъде другояче с тази майка – моментално ме омилостиви с комплимент императорът и ме целуна по челото. – Трябва да решим кои ще й станат кръстници, Сиси. Имаш ли нещо предвид?
– Разбира се! – бях подготвена за този въпрос. – Какво ще кажеш за сестрите ми от Италия? Бившата кралица Мария и графиня Трани са сякаш създадени за това.
– Щом казваш...
Франц Йозеф не възрази и кръщенето се превърна в един от онези шумни унгарски празници, които будеха толкова недоволство и завист във Виена. Не стига това, ами на празника на стрелците в „Офен" победител излезе граф Андраши, който изпревари съпруга ми; този факт бе възприет във Виена като черна неблагодарност от страна на целокупния унгарски народ. Добре, че бях далеч от всичко това! Изобщо не бързах да напусна Унгария. Мария Валерия беше твърде малка, за да пътуваме.
Това мъничко същество ме накара за първи път да осъзная какво върховно блаженство свързва майката и детето. Сърцето ми се разтапяше както никога, когато очарователното създание ме погледнеше със сериозните си сини очи. Беше толкова крехка, толкова беззащитна и безпомощна, и същевременно – вече отделна, уникална личност. Имаше си характер и желания, а аз се превръщах във восък в нейните розови пръстчета.
Обичах дъщеря си безгранично, безразсъдно и с всеотдайност, каквато, признавам си, изпитвах за първи път в живота. Мария Валерия беше крехкият съд, в който най-сетне можех да излея изобилието от обич и преданост, дремещи в мен. Имах право да обичам това човече, никой не можеше да ми го отнеме и в отплата щях да получа неговата обич.
Заплащах за това с постоянни тревоги и страхове, които обръщаха с главата надолу цялото ми домакинство и при най-леката кашлица на Валерия. Страдах за всяко зъбче, което й никнеше, разцъфтявах при всяка усмивка, с която озаряваше живота ми. За мен тя беше всичко на света, моята единствена, моето най-чисто, най-прекрасно щастие!
КОЛЕДА 1869 – КРАЯТ НА 1873 ГОДИНА
„Какво значат титли и санове...“
Угнетяващата гледка от прозореца на моя салон не допринасяше ни най-малко за повдигането на настроението ми. Напротив, декемврийска Виена ми действаше изключително потискащо.
– Иска ми се да замина час по-скоро – въздъхнах.
– Но Вие пристигнахте едва вчера, Ваше Императорско Височество – възрази моята мила Ида и ми се усмихна благо, за да омекоти скрития си упрек. Напоследък тя се осмеляваше да ме призовава към ред, аз пък нямах нищо против. Това беше нейният начин да покаже, че се тревожи за мен.
– Освен това е Коледа, знам – изпреварих нервно следващото й възражение аз. – Въпреки това бих предпочела да прекарам този празник в Унгария. Тук ме харесват по-малко от всякога, Ида. Усещам го с всяка своя фибра.
– Налага се просто да посвикнете, Ваше Величество – благо ме посъветва тя и премести мастилницата на писалището ми.
Тъкмо бях започнала да пиша писмо до мама в Мюнхен, ала безпокойството ме бе тласнало към прозореца. Не се бяхме виждали с майка ми след сватбата на София с младия херцог Алансон през септември миналата година.
Сега София живееше със съпруга си в Лондон, а новините, които получавах от нея, звучаха доста оптимистично. Изглежда беше щастлива, макар че мама предпочиташе да я бе омъжила за крал. В момента обаче никой не говореше за Лудвиг от династията Вителсбах. Посветих една въздишка и на него, после се върнах към писмото.
Отчаяна съм, задето се налага да съм тук, съобщавах на майка ми аз, и това си беше самата истина. Радостта на Франц Йозеф, задето двете с малката Валерия бяхме отново с него, не компенсираше враждебността на виенския двор.
– Толкова дълго бяхте далече от мен – призна той, закачайки малкото момиченце, което без капка респект посегна с нежните си пръстчета към бакенбардите на императора и ги дръпна силно.
– Глезиш я много повече от другите деца – додаде той, когато се намесих, уплашена от твърде грубото му отношение към малката ръчичка. Вече изискваше уважение дори от едно пеленаче, което не разбираше нищо.
– За да глезиш някого, трябва най-напред да бъдеш близо до него, Франц – отвърнах малко остро аз. Близкото съжителство с Валерия ме бе накарало да осъзная колко много майчина обич бях пропуснала да раздам на първите си деца заради диктаторската намеса на свекърва ми.
Ала Франц Йозеф си правеше оглушки за подобни намеци. Макар фиаското на загубената война да бе отслабило влиянието на ерцхерцогинята, той никога нямаше да търпи критика към майка му. Дори ако идва от мен. Само той си знаеше какво изпитва – дали облекчение или тъга, задето тя все повече се оттегляше както от политиката, така и от живота в двореца. Просто го приемаше, както цял живот бе одобрявал всичките й решения.