Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Всъщност побърканият беше моят братовчед, кралят на Бавария, който развалил годежа си със сестра ми София – разправяха, че изхвърлил портретния й бюст през прозореца на мюнхенската си резиденция право на улицата. Татко кипеше от гняв заради това оскърбление, а аз отлично разбирах негодуванието му.
Съжалявах клетата си сестра, която ми разказваше така възторжено за любовта си към своя красив годеник и намираше извинение за всичките му странности. Мама пък се възмущаваше от грубото поведение на краля, който бе превърнал в посмешище най-малката й дъщеря. Кой би поискал отхвърлената годеница на баварския крал, пък била тя хубавица и без никаква вина за случилото се? Обещах да се огледам за подходяща партия за зарязаната София. Достатъчно красива беше, за да бъде приета във висшите кръгове, както желаеше мама.
Самият Лудвиг, който от време навреме ми изпращаше дълги, екзалтирани послания, сега пропусна да ме информира собственоръчно за разваления си годеж. Чак след години го видях отново и проявих известно разбиране за трагичните криволици на личната му съдба. През тази есен обаче му бях много сърдита.
Нима ние, жените, бяхме просто играчки на безогледните мъжки настроения? Обект на възхита и обожание, докато траеше красотата ни, забравени и избутани настрана, когато дойдеше старостта или пък се появеше някоя друга – по-млада, по-красива, по-интересна?
Тези разсъждения, в съчетание с обичайните несгоди на бременността, ме потапяха във все по-дълбока меланхолия. Все по-трудно понасях хапливите подмятания на придворните и враждебната изолация във Виена. След възхищението и топлотата, с които ме посрещаха в Унгария, столицата ми се струваше студена и недружелюбна. Защо трябваше да стоя тук и да търпя всичко това?
– Сега не може да пътуваш за Унгария – строго възрази Франц Йозеф, когато споделих с него тези си мисли. – Наближава Коледа, а също и рожденият ти ден. Как би се възприело отсъствието на главното действащо лице от всички празненства?
– Ах, на никого няма да липсвам – изпуснах се аз.
– Що за глупости? – стресна се императорът. – На мен ще ми липсваш, ангел мой. И, разбира се, на Рудолф, на Гизела, на майка си, на баща си и на цялото семейство.
В последното силно се съмнявах, но, разбира се, не го изразих на глас. Единственото, което имах и което ме защитаваше, беше добронамерената привързаност на Франц Йозеф. Само Ида знаеше как копнеех за Унгария и колко отчаяно чаках кратките, скришом предадени писъмца, които получавах толкова рядко чрез нейния адрес.
В някои дни ми се струваше, че скъпоценните часове в „Токай", „Гьодьольо" и Бад Ишъл само са ми се присънили. Унгарските книги и стихове не можеха да заместят необятната пуста, разходките на кон по песъчливата почва, песента на цигулките и страстта в онези пламенни тъмни очи.
Когато сърцето ми се стягаше прекалено много, аз си мислех за детето, което ни свързваше по такъв тайнствен начин. Опитвах се да излея чувствата си в стихотворна форма и си фантазирах в поетични слова:
„Връзка сърдечна как искам със вас и да даря синовете ви с крал. "
Ала вероятно още тогава в безграничната си тъга знаех, че и това мое съкровено желание няма да се сбъдне. Чак през февруари успях да убедя Франц Йозеф, че нашето кралско дете трябва да се роди в Унгария. Настаних се в „Гьодьольо", а Франц Йозеф пристигна тъкмо навреме, преди на 21 април 1869 година да започнат родилните болки.
За щастие раждането мина без проблеми и на следващата сутрин на бял свят се появи една малка унгарка: Мария Валерия фон Хабсбург. Франц Йозеф не възрази да скъсаме с традицията и поне веднъж да не кръщаваме момичетата с имена като София, Мария Терезия или Мария Луиза.
– Важното е, че малката е здрава – доволно установи той, когато му показах новата му дъщеря.
Всички бяха доволни и се радваха на миниатюрното същество с тъмносини очи и гъст, тъмен пух по главичката. Включително във Виена, където по политически причини се опасяваха от евентуален принц, обречен на унгарските дела. Виж, с една принцеса можеха да се спогодят.
Ерцхерцогинята беше в „Хофбург", този път детето ми принадлежеше само на мен. Разбира се, императорът като послушен син подробно описа на майка си новата дъщеря. Била хубавка, макар да не му допадала особено миризмата, разнасяща се от пелените й. Показа ми писмото, преди да го предаде на куриера.
– Не хубавка, а чудно красива – коригирах го аз и възмутено се надигнах от възглавниците. Вече се чувствах достатъчно силна, за да защитавам малката си дъщеря от всички, дори от собствения й баща.