Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Но колкото и мека и нежна да бе, и с десет градуса по-разгорещена и от лагерен огън, Графинята беше и яка като бик! Колкото и да се мъчех, не успявах да я задържа да не мърда.
— Спри да се движиш! — избълвах едновременно със страст и гняв. — Още малко — и свършвам, Над! Дръж краката стиснати!
Гласът на Графинята прие тона на дете, което се готви да се тръшне на пода и да ревне:
— Така… не ми е… удобно! Пусни… ме… веднага!
Опитах се да я целуна по устните, но тя се извърна настрана, та улучих само скулата й. Извих врат и се помъчих да я целуна странично, но тя мигновено извъртя глава на другата страна. Падна ми се другата скула. Толкова заострена беше, че насмалко не ми сцепи долната устна.
Усещах, че трябва да я пусна, че точно това се иска от мен, но не бях някак си подготвен за смяна на позата, особено както бях на самата граница на Обетованата земя. Реших да опитам с друга тактика и подех с умолителен тон, сякаш прося:
— Хайде, бе, Над! Недей точно сега! — и подадох устни за целувка. — От две седмици вече съм идеалният съпруг. Спри да се оплакваш и ми дай да те целуна!
И докато думите излизаха от устата ми, изпитах страхотна гордост от това, че бяха самата истина. Откакто се върнах от Швейцария, наистина се държах почти безупречно. Не бях спал с нито една проститутка — нито една, казвам ви! — да не говорим, че дори не бях закъснявал вечер. Консумацията ми на дрога беше намаляла — и то яко! — поне наполовина, та дори и прескочих няколко дни. Стигнал бях дотам, че даже не можех да си спомня кога за последен път съм бил във фазата на лигавенето.
Намирах се насред една от онези кратки интерлюдии, в които възмутителната ми пристрастеност ми се струваше донякъде овладяна. И преди съм имал подобни периоди, през които силно спадаше неудържимото ми желание да летя по-високо и от конкорда. През такива периоди и болката в гърба ми постихваше, и спях по-добре. Уви, всеки път бе само временно. Все се намираше нещо или някой да ме тласне към нова оргия — а тя неизменно се оказваше по-тежка от предишните.
Без напълно да овладея яда си, изсъсках:
— Хайде, де, мама му стара. Престани да шаваш с глава. Почти съм готов да се изпразня и искам да ме целуваш през това време!
Явно обаче егоизмът ми не бе по вкуса на Графинята. Докато се усетя, тя положи длани върху раменете ми и с едно рязко движение на нежните си ръце ме изтласка нагоре, при което пенисът ми изскочи, а аз полетях от леглото към избеления паркет на пода.
Докато се приземявах, пред очите ми мина приятната гледка на тъмносиния Атлантик, който се виждаше през дебелото стъкло, оформящо цялата задна част на къщата. Океанът беше на стотина метра от нас, но ми се стори, че е много по-близко. В частицата от секундата преди да тупна, чух Графинята да казва:
— О, сладурчето ми! Внимавай! Извинявай…
ТРЯС!
Поех дълбоко въздух и примигах, с надеждата, че нищо не съм счупил.
— Ъ-ъ-ъ… това за какво го направи? — изпъшках. Бях проснат по гръб, чисто гол, а щръкналият ми пенис блестеше на ранното следобедно слънце. Повдигнах леко глава и погледнах ерекцията си… Все още си беше на място. Това ми поповдигна духа. Какво ли обаче бе станало с гръбнака ми? Почти сигурен бях, че не съм се изметнал. Но бях тъй замаян, че не можех и мускулче да помръдна.
Русата глава на Графинята надникна от леглото и ме изгледа въпросително. После сви разкошните си устни и ми рече с тон на майка, чието детенце току-що се е пльоснало на игралната площадка:
— О, мъничкото ми пиленце! Ела пак при мама и всичко ще ти мине!
Никога не гледам на даряван кон зъбите, затова се направих, че не съм чул думата „мъничкото“, извъртях се, застанах на четири крака и се изправих. Тъкмо се канех пак да я кача, когато загубих дъх от разкрилата се пред очите ми гледка: не само пищната Графиня, но и трите милиона долара в брой, върху които тя лежеше.
Точно така: три милиона долара! Голямата терца!
Току-що бяхме приключили с преброяването им. Бяха опаковани на пачки от по десет хиляди и всяка пачка беше дебела около два сантима и половина. Та тристате пачки бяха разхвърляни по цялата спалня — от единия край на матрака до другия, на петдесетина сантиметра от пода. Във всеки от четирите ъгъла на кингсайз леглото стърчеше по една огромна слонска бивна, като венец на темата, в която бе декорирана стаята — африканско сафари насред Лонг Айлънд!