Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— А Господарят Рал и Майката Изповедник сякаш се противопоставят на пророчеството, противно на здравия разум. Нали самата ти се опита да разговаряш с тях по темата.
Тя го погледна, този път в очите й имаше напрегнатост.
— Наистина ли искаш да кажеш, в смисъл, сериозно ли мислиш, че Господарят Рал и Майката Изповедник са посредници на Пазителя?
Лудвиг изтупа някаква прашинка от тюбетейката си.
— Вярваме в пророчеството и поради тази причина го изучаваме внимателно — както чрез хората, които правят предзнаменования, така и чрез пророческите книги. Разполагаме с много древни текстове, които изучаваме, опитвайки се да разберем как да пазим народа си от Безименния, за да не отнема живот, преди да му е дошло времето. В изучаването на тези древни текстове сме попадали на името на Господаря Рал.
— Нима? И какво пише за него?
— В онези древни томове той е наречен фуер грисса ост драука.
Смръщената физиономия още не бе напуснала лицето й.
— Това ми звучи на високо Д’Харански. Знаеш ли какво означава?
— Да, наистина е на високо Д’Харански. Означава този, който носи смърт.
Тя отвърна поглед, аха да заплаче или може би на ръба на паника — той не можеше да прецени кое от двете.
— Съжалявам. Не биваше да говоря толкова. — Надигна се да върви. — Виждам, че те разстроих. Не биваше…
Тя го стисна за ръката и го придърпа обратно към себе си.
— Не говори така, Лудвиг. Малцина имат смелостта да се изправят пред такава ужасна истина, камо ли да я споделят с непознат — съюзник на Д’Харанската империя и човек с власт.
— Моля се да не е така, повярвай ми, но не мога да намеря друго обяснение защо биха отхвърляли пророчеството толкова упорито и категорично. Ако не ти се ще да ме изгониш, мога да ти разкажа още малко.
Пръстите й стиснаха ръката му.
— Да, моля те, не крий нищо от мен. Трябва да чуя всичко, ако искам да си направя правилните изводи.
— Доколкото сочи нашият опит, агентите на Пазителя служат на коварните му замисли, като се опитват да скрият пророчеството, защото пророчеството разкрива бъдещи злокобни действия, как злото на Пазителя се опитва да отнеме живота — действия, които са известни на Създателя и които той свежда до наше знание, като ни предупреждава чрез пророчеството.
— При все това — прошепна тя, — направо не е за вярване…
— Знаеше ли, че Господарят Рал е открил древна машина, скрита вътре в Двореца?
Тя остави чашата и се обърна да го погледне директно в лицето.
— Машина ли? — Намръщи се. — Каква машина?
— Машина, за която се говори, че прави знамения за бъдещето.
Тя го изгледа сериозно.
— Сигурен ли си?
Той на свой ред остави чашата си.
— Не съм я видял с очите си, но чух, наред с другото, слухове за работници, които правят нещо в Градината на живота.
— Някой друг знае ли за тази машина за знамения?
Той се поколеба.
— Не бива да говоря, Орнета. Всичко това ми бе казано поверително.
— Лудвиг, важно е. Ако това, което казваш, е вярно, значи положението е наистина сериозно.
— Хм, има и други сред владетелите, които говорят такива работи при закрити врата.
— Сигурен ли си или са само слухове?
Той отново облиза устни и пак се поколеба, преди да продължи.
— Крал Филип помоли за среща с мен, за да поговорим за тези неща, точно както и ти. Бил чул слухове за тази машина — не попитах откъде, — и още, чул, че се била събудила от продължителния мрак и започнала пак да прави знамения, както някога, в древни времена. Господарят Рал държи тези знамения в тайна, както държи в тайна и самото съществуване на машината.
Крал Филип, също както и аз, е убеден, че има само една причина да скриеш пророчество и да не огласиш новината за машината, която прави пророчества — машина, по всяка вероятност направена от древните по заповед на самия Създател, така че да помогне на човешкия род.
Тя сключи длани в скута си, беше си възвърнала кралската осанка.
— Филип не е глупав.
Лудвиг се намести, за да покаже, че се чувства неловко, но също и за да й даде да разбере, че иска да й каже нещо повече.
— Крал Филип, заедно с други, е на мнение, че за всички би било по-добре начело на Д’Харанската империя да застане човек, който изучава и използва пророчеството. Той споделя виждането, че единственото ни избавление от предзнаменованията за мрачно бъдеще, които всеки от нас е чувал в родината си, е наличието на макар и минимална пророческа дарба. Според него начело на Д’Харанската империя трябва да стои човек, който уважава пророчеството такова, каквото е: предупреждението на Създателя към нас; предупреждение, с което трябва да се съобразяваме.