Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Интересно какво ли ще излезе бебето им? Трябва да се получи най-хубавото. Сигурен е, че е шлифовал методиката до пълно съвършенство. Интелект, памет, физическа издръжливост — всичко ще има в това елитно бебе. Първите опити не бяха съвсем успешни, децата се раждаха болнави, със слабо сърце и остра алергия. Нещо с кръвта не му излизаше. И комбинацията на качествата трябваше да се подобри. При първото дете, Ира, има едно, при Наташка — друго, при Олга — трето… И тия неща не можеха да се съчетаят на едно място. А сега е сигурен, че ще стане. Добре би било, ако се роди момче.
— Ти какво искаш, момче или момиче? — попита той.
— Момче — срамежливо се усмихна Зоя. — Във ваша чест. Ако е момче, ще го кръста Валерик.
— Ами ако се роди момиче?
— Момиче… Не знам. Не съм си мислила за име. Може би Валерия, за да е пак на вас.
— Е, благодаря — усмихна се той. — Хайде, миличка, вече да ставаме, трябва да се прибираме по домовете си.
Той изчака, докато Зоя измие чашите и джезвето и ги остави на местата им, после излезе с нея и я изпрати до метрото. Тук пътищата им се разделяха.
Настя бе хванала отнякъде грип, което доста я учудваше. Въпреки крехката си физика и проблемите с болките в гърба тя беше поразително устойчива към вирусни инфекции и когато всички наоколо лягаха болни при поредната епидемия, тя най-спокойно си ходеше на работа, без дори да взема каквито и да било профилактични мерки. Беше забелязала, че вирусът, способен да я събори на легло, се появява веднъж на осем години и е някак особено хитър. Всички останали разновидности на грипната инфекция не можеха да й подействат. А сега се разболя — точно осем години след последния си грип, от който тогава се мяташе в леглото с висока температура и страхотни болки в краката.
Ето защо Юрий Коротков отиде сам на срещата с Ташков. Настя беснееше, че не може лично да си поприказва със служителя от ФСБ и да чуе всичко със собствените си уши, но разбираше, че просто няма сили да излезе от къщи.
— Поне на връщане се отбий у дома, Юра — помоли тя Коротков, — да ми разкажеш как е минало всичко.
— Добре, ще дойда — обеща той.
След като отново му се обади Ира Терехина и му каза името на мъжа, който е ходил при нея да разговарят за Олег, Юра Коротков уведоми полковник Гордеев за изникналия неприятен проблем: сестрата на отвлечената Наташа Терехина е попаднала по някакъв начин в оперативна акция на ФСБ, което създава определени трудности както за милицията, така и за контраразузнаването. А е невъзможно да се изолира Ирина от милицията просто по силата на създалата се ситуация, трябва да се поддържат контакти с нея във връзка с изчезването на сестра й, но пък именно тези контакти може да объркат работата на Ташков, да подплашат квартирантите на Терехина и да провалят старателно подготвяната операция. После Виктор Алексеевич Гордеев, както е редно при такива случаи, отиде да докладва „по-горе“, състояха се срещи на високо равнище между ръководителите на двете ведомства, после срещи на по-ниско, след тях — на още по-ниско и накрая се стигна до конкретните изпълнители. От ФСБ — майор Александър Николаевич Ташков, а от МВР — майор Юрий Викторович Коротков. Беше им предложено да се срещнат и да разработят план за действия ако не съвместни, то поне такива, че да не си пречат взаимно.
Коротков отиде на срещата с колегата от братското ведомство, а Настя безцелно закрачи из къщи, борейки се с непреодолимото желание да полегне.
— Защо се изтезаваш така? — недоумяващо я попита Алексей. — Да беше си легнала.
Той отдавна вече се бе справил със своя бронхит и сега съвсем рядко покашляше. Иначе боледуваше с удоволствие и с кеф, почти без да става от дивана, като от време на време се унасяше в сладка дрямка и дори си позволяваше да се поглези, впрочем без да прекалява, а само за фасон — все пак е болен, всичко му е разрешено. Но с мярка. Сега, когато се разболя Настя, искрено му се искаше тя поне малко да си отпочине, да се наспи и належи. При това да се храни редовно като всички нормални хора по три пъти на ден. Рано сутринта прескочи до пазара и купи плодове с плахата надежда, че използвайки болестта й, ще успее да я подсили с някакви витамини. А нейното упорито нежелание да легне и да се успокои будеше у него удивление, граничещо с негодувание.