Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— Вячеслав Иванович, Емелянов напира да влезе при вас — докладва Галочка и усмивката й се усети дори по разговорната уредба.
— Какво иска? — осведоми се нетърпеливо Грязнов.
— Нещо важно било, така казва — пак се усмихна през уредбата Галочка.
— Е, да влиза, щом е важно — разреши Грязнов. Коля Емелянов нахлу в кабинета на началника. След десет минути излетя навън, като подхвърли, без да спира, на приветливата Галочка: „Ей сега ще се върна!“ — при което Галочка само сви рамене. И наистина веднага се върна, но не сам, а с високо, добре сложено момиче.
Като намигна разбойнически на Галочка, Емелянов набута непознатата в началническия кабинет и се шмугна след нея.
— Побъркан! — оплака се Галочка от Емелянов на компютъра си, който ласкаво и спокойно се взираше в нея със синкавото си око. Компютърът разбиращо прожужа с харддиска си.
В този момент оживя и уредбата.
— Галочка, направи ни кафенце — с някакъв копнеж в гласа избоботи шефът.
Галочка сви рамене, тъжно изгледа мъдрия си компютър и се зае с кафето.
— Знаете ли, чувствам се предателка — развълнувано говореше непознатото момиче (седнало в креслото до масичката, където беше разрешено да седи само Турецки!) на началника на МУР, настанил се срещу нея. — Тя беше такава славна. И винаги ни вкарваше на спектаклите…
Емелянов също седеше до масичката, но някак си не участваше в разговора.
— Скъпа Танечка! (Скъпа Танечка! — ревниво си отбеляза секретарката) — избоботи Грязнов. — Повечето престъпници са много славни и мили на пръв поглед хора. Професията им не е написана на челата, иначе всичко щеше да бъде много просто. Благодаря, Галочка — мимоходом кимна на секретарката си Грязнов, като взе от ръцете й подноса с кафетата.
— Наздраве — уж равнодушно отговори Галочка, като се запъти към вратата. — А вашата кутаиска актриса разнася из столицата страшна отрова, която за две-три години употреба убива хората. Убива младите, такива като вас — боботеше Грязнов. — Така че няма защо да преживявате. Напротив, трябва да се гордеете, че ни оказахте такава помощ. За което и ви благодаря от сърце.
Таня се смути.
— Мога ли вече да си вървя? — попита тя.
— Не, Танюша, не можете да си тръгнете. Сега ние отговаряме за вашата глава с главите си, простете за каламбура. Николай — обърна се той към Емелянов, — запишете още веднъж показанията на Татяна Василевна. И веднага ми докладвай. Тогава ще помислим къде да скрием Танюша за известно време. Галочка, извикай при мен Погорелов — каза той на вече излизащата секретарка. А аз ще звънна на Турецки по мобилния — довърши мислите си на глас Грязнов, когато кабинетът му се опразни.
След двадесетина минути съвещанието в кабинета на началника на МУР продължи.
— Е, Валентин — обърна се Вячеслав към своя заместник, — във връзка с установяването на самоличността на Тото делото приема нов обрат. Научихте ли адреса й?
— Тамара Багратионовна Кантурия, регистрирана на Профсъюзна улица, блок седемнадесет, апартамент девет. Но не мисля, че това е единственият й адрес.
— И аз не мисля така — съгласи се Грязнов. — Въпреки това веднага да поставят телефона й на подслушване. Ще вземем разрешение за това от Меркулов. Ех, за чий дявол да ходя в Рига — пак се впрегна Слава, — когато тук назряват такива събития!
— Я не психясвай, Вячеслав! — успокои го Погорелов. — Човек може да си помисли, че още днес ще й докарат стоката. Така става само в приказките. Още повече след тая експлозия във влака. Те сега ще се притаят. Има да чакаме още не една седмица.
— Да, прав си. Трябва да се нареди на транспортната да спрат засега проверките по влаковете. За да се успокоят птичките. Въпреки това не сваляйте очи от телефона й! По-точно уши. И не прибързвайте без мен! Трябва да я спипаме само със стоката в ръце. Когато наркотиците са у нея. И не дай боже да я подплашим. Момичето е хитро като дявол.
— То пък едно момиче! На двадесет и осем години! — намеси се Погорелов.
— Е да не е момче?
— Добре, не се вълнувай, не сме вчерашни.
— Че аз нима… — започна Грязнов, но веднага се пресече. — Трябва да скрием за известно време Татяна Кветна.
— Ще го направим — кимна Погорелов. — Има още нещо важно: знаеш ли къде работи тая артистка?
— Да не би в някой театър? Ние уж преровихме всички театри.