Безбожникът [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Загадките на Александър Македонски #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-9745-61-9
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Безбожникът [bg]». Краткое содержание книги:
— Ти си жена с много таланти — възкликна Теламон. — Как успя да намериш и лесбоско, и родоско вино!
— Опитвам се да ти създам удобства — отвърна Касандра. — Не е ли казал Аристотел: „Виното от Родос е силно и приятно, но това от Лесбос е по-сладко“?
— Кой ти го каза?
— Птолемей, вече се държи по-дружелюбно.
— Бъди внимателна — предупреди я Теламон. — Птолемей се преструва на циник, но жадува за власт. Никога не забравяй, че се смята за полубрат на Александър. Не искам да се забъркваш в интригите му.
— От един баща ли са той и Александър?
— Птолемей вярва, че е така. Филип обичаше жените. Но кажи, къде си се научила да готвиш? Мислех, че си била лечителка в храма в Тива.
— Така е — отвърна Касандра. — Но, повярвай ми, готвеха ужасно — всичко имаше еднакъв вкус. Един ден доведоха пациент — много интересен случай — борец, който се беше напил и изкълчил крака си при бой. Как би постъпил ти, господарю? — попита тя с невинен глас.
— Не съм ти господар — отвърна Теламон. — Щях да стегна ръцете му към тялото и да увия краката му малко над коляното с широка лента от мек плат, но така че да са на три пръста разстояние един от друг. Щях да сложа такива ленти и около глезените, после внимателно да го провеся с главата надолу на около два метра от земята.
Касандра кимна.
— Защо?
— При това положение тежестта на тялото сама намества ставата. После слагаш ръка между бедрата на пациента и много бързо натискаш с цялата си тежест. Сръчно извиване на ръката — Теламон демонстрира движението — е всичко, което е необходимо. Костта се връща на мястото си с пукот като плющене на камшик. Мястото се превързва, пациентът се сваля и се връща в леглото.
Касандра изръкопляска.
— Правил ли си го лично?
Теламон кимна.
— Трябва да си бърз и пациентът да не е много стар.
— Моят посетител беше доста млад — продължи Касандра замислено. — Аз наместих костта му. Той остана известно време в храма — беше готвач и ме научи на всичко, което знаеше — тя посочи към опразнените чинии. — Скариди с глазура от мед, печена риба, палачинки с мед и сусамови зърна.
Теламон се потупа по корема.
— Радвам се, че вечерям с теб, а не долу. Това ще бъде един от запоите на Александър. Ще се наливат със силно вино, все едно е вода и ще се събудят с главоболие. Да погледнем нещата от добрата им страна — въздъхна той. — Утре ще бъде тихо.
— Кога ще заминем? — попита Касандра.
— Не знам. Александър се е отдал на пиршества. Иска да покаже на ефесци колко благосклонна е Артемида към него.
— Аристандър при тях ли е? Когато го видях след нападението над царя, целият трепереше.
Теламон поклати глава.
— Аристандър ще вечеря с Хора си. Ще носи любимата си руса перука, лицето му ще бъде гримирано като на атинска куртизанка. Ще помоли „хубавците“ да изрецитират част от някоя пиеса на Еврипид и когато се напие, ще пее заедно с тях шумни песни на език, който никой друг не разбира.
Касандра, която беше пийнала повечко, се засмя и едва не падна от лежанката, отделена от тази на Теламон с две малки масички от акациево дърво. Беше облякла най-хубавата си роба от цветен, надиплен лен и носеше сребърни сандали. Беше си сложила брошката и пръстена, изпратени от царя. Теламон внимателно я изучаваше, очарован от бързата промяна на настроенията й.
— Погрижи ли се за пострадалите от нападението на осите? — попита той смутено.
— Да, скоро ще се оправят напълно.
— Защо си разговаряла с Птолемей?
— Да не ревнуваш, господарю?
— Не! Птолемей е злонамерен. Какво искаше?
— Беше любопитен дали сме намерили още съкровища и сме ги запазили за себе си. Нали го знаеш какъв е.
— Съмнява се във всичко.
— Не и след като Артемида спаси благородния ни предводител.
Касандра взе каната с вино и отново напълни чашите.