Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– За жалост, още не знаем.
– Каква картичка? – попита Ерика.
Патрик игнорира въпроса ѝ, но тя му хвърли поглед, който ясно показваше, че по-късно ще го принуди да ѝ отговори.
– Отсега нататък никой да не влиза в кухнята. Считайте помещението за отцепено. Естествено, трябва да претърсим и острова, така че Ева, Мортен, най-добре би било, ако отидете във Фелбака и намерите къде да останете, докато приключим тук.
– Но... – възрази Мортен. – Не искаме.
– Напротив, ще го направим.
Гласът на Ева внезапно зазвуча решително.
– И къде ще намерим свободна стая в разгара на сезона?
– Може да останете при нас. Имаме гостна – каза Ерика.
Патрик се сепна. Тя луда ли беше? Да не предлагаше на Ева и Мортен да живеят при тях, докато разследването още тече?
– Наистина? Сигурна ли си? – попита Ева, гледайки към Ерика.
– Естествено. Тъкмо ще ти покажа материалите, които съм събрала за рода ти. Вчера отново ги прегледах набързо и наистина са много интересни.
– Въпреки това не смятам... – започна Мортен, но после отпусна рамене. – Ще направим така. Ти отиди с тях, а аз ще остана.
– Предпочитам никой от вас да не е тук – каза Патрик.
– Оставам.
Мортен погледна Ева, която не възрази.
– Окей, тогава предлагам Ева, Ерика и Ана да тръгват, за да можем да започнем работа, докато чакаме Турбьорн. Йоста, ти провери пътеката до брега и виж дали някой може да е дошъл оттам. Паула, можеш ли да огледаш района около къщата? Аз ще направя един по-широк кръг. По-лесно ще е, когато Турбьорн донесе детектор за метал, но дотогава ще трябва да се помъчим. Ако имаме късмет, ще открием оръжието захвърлено в някой храст.
– А ако нямаме, то също ще лежи на дъното на морето – каза Йоста.
– Възможно е, но трябва да опитаме и да видим какво ще открием – каза Патрик и се обърна към Мортен. – Ти стой настрана, доколкото е възможно. Както казах, не е особено добра идея да останеш тук, особено през нощта, когато няма да сме тук.
– Мога да работя на горния етаж. Няма да ви се пречкам – увери го Мортен с безизразен глас.
Патрик го изгледа, но реши да не настоява. Ако Мортен не искаше да напусне острова, той не можеше да го принуди. Така че отиде до Ерика, която стоеше на вратата, готова да тръгва.
– Ще се видим вкъщи – каза той и я целуна по бузата.
– Да. Ана, да вземем твоята лодка? – каза тя и подобно на немска овчарка с повереното ѝ стадо подкара напред двете жени.
Патрик не можа да не се усмихне. Помаха им, след което се обърна към шарената групичка полицаи. Би било чудо, ако изобщо успееха да намерят нещо.
Вратата се отвори бавно. Йон свали очилата си за четене и остави книгата.
– Какво четеш? – попита Лив и седна на ръба на леглото.
Той отново вдигна книгата, за да ѝ покаже корицата.
– Race, evolution and behaviour28 на Филип Ръштън.
– Добра е, четох я преди няколко години.
Йон хвана ръката ѝ и се усмихна.
– Жалко, че почивката ни скоро свършва.
– Да, доколкото тази седмица можеше да се нарече почивка. По колко часа на ден работихме?
– Вярно е – каза той и сбърчи чело.
– Отново ли мислиш за статията в „Бохусленинген“?
– Не, ти вероятно си права. Няма страшно. След няколко седмици вече ще е забравена.
– Тогава Гимле ли те тревожи?
Йон я погледна сериозно. Би трябвало да знае, че не бива да говори на глас за това. Само хората от най-вътрешния кръг знаеха за проекта и той дълбоко съжаляваше, че не изгори листчето, на което си бе водил бележки. Грешката беше непростима, макар и да не можеше да бъде сигурен, че онази писателка го е взела. Можеше течението да го е отвяло и да е някъде в къщата. Но дълбоко в себе си Йон знаеше, че обяснението не е толкова просто. Преди Ерика Фалк да дойде, бележката беше в купчината с документи. Но когато я потърси малко по-късно, вече я нямаше.
– Ще успеем – каза Лив и го погали по бузата. – Вярвам в това. Стигнахме много далеч, но рискуваме да спрем дотук, ако не направим нещо драстично. Трябва да си отворим повече място за действие. За доброто на всички е.
– Обичам те.
Беше искрен. Никой друг не го разбираше така, както Лив. Двамата бяха делили мисли и преживявания, успехи и беди. Тя беше единственият човек, на когото се доверяваше, и само тя знаеше какво се бе случило със семейството му. Вярно, много хора бяха чували историята. Клюките не спряха с години, но Йон беше споделял мислите си от онова време единствено с Лив.
– Може ли да спя тук тази нощ? – попита Лив ненадейно.