![Смъртта на една марионетка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/0/smrtta-na-edna-marionetka-bg-download.jpg)
Смъртта на една марионетка [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 9548456958
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Смъртта на една марионетка [bg]». Краткое содержание книги:
Изтича навън, без дори да заключи бараката, и закрачи по хлъзгавия заледен паваж. Проклинаше предишната си нерешителност. От часове знаеше; знаеше още докато се разхождаше по улиците в три часа през нощта, че има един–единствен възможен начин на действие. Заради клетвата пред Гленда преди толкова години („Не позволявай да му се случи нищо лошо. Обещай ми“). О! Защо чака толкова дълго? Докато се подхлъзваше и подтичваше по пътя към полицейския участък, Колин беше убеден, че вече е закъснял. Че по някое време следобед полицаите са отишли в работата на Дейвид, отвели са го и даже сега сигурно го обработват и се опитват да го сломят.
Най-сетне стигна до стълбите пред участъка и литна нагоре, стиснал леденостудените метални перила, за да не падне по заледените стъпала. Стигна до гишето и поиска да се види с главния криминален инспектор Барнаби. Хубавичка тъмнокоса полицайка отговори, че инспекторът не е в участъка, и го покани да почака в малко помещение, пропито с остра застояла миризма на цигарен дим. Като видя пребледнялото му лице и треперещите ръце, момичето го попита дали не иска да говори с някой друг. После му предложи чай. Но Колин отклони и двете предложения. Оставиха го на мира: да гледа някакъв плакат за борба с джебчиите и да чака Барнаби, за да си признае за убийството на Еслин Кармайкъл.
— Как живеят някои хора, а, шефе? — измърмори Злобно Трой, докато взимаше красивия завой на частната алея към дома на Кармайкъл. Завъртя рязко колата в полукръг, за да паркира, при което изхвърли няколко килограма чакъл с гумите. Трой караше бързо, умело и внимателно, но не устояваше на изкушението да прави ефектни маневри при спиране. От време на време Барнаби намираше за разумно да възпира това поведение и тогава Трой, обидено, почти печално, паркираше с такава погребална прецизност, че неговият началник едва успяваше да не се разхили. Обикновено след няколко дни Трой постепенно възвръщаше момчешката си жизнерадост. Възприемаше начина си на паркиране за част от своя стил. А много държеше на стила и мразеше тъпанарите, които не различаваха заден ход на автомобила от тръгване по нанагорнище. Точно сега долови, че Барнаби се готви да му чете конско, затова бързо разкопча предпазния колан и тръгна по стълбите, преди шефът му да е започнал.
И в този миг от къщата се чу пронизителен вик. Последва поредица от писъци. Трой хукна към входната врата в баронски стил, опита да влезе, но тя беше заключена и той заудря с юмруци по нея, крещейки:
— Отворете! Полиция!
Барнаби току-що го бе настигнал, когато се чу завъртане на ключ и вратата се отвори. Кити застана пред тях в красива синя домашна роба с възможно най-странното изражение на лицето си. Не беше на себе си. Малко изплашена, малко ядосана — ту едното, ту другото, — като че ли, не знаеше да се смее ли, или да плаче. Стоеше насред вестибюла и подръпваше къдриците си с трагикомично изражение.
— Какво става? — попита Барнаби. — Кой крещеше така?
— Всъщност… аз…
— Защо? — продължи да пита инспекторът. В къщата духаше леденостуден вятър. Трой затвори входната врата, но пак духаше. Барнаби влезе в кухнята. Задната врата зееше широко отворена. — Кой друг е тук?
— Никой. — Кити весело изприпка до вратата да я затвори. — Брррр!
— Чия е колата отвън?
— Ще направя малко кафе да си поуспокоя нервите. Вие искате ли?
— Кити — спря я Барнаби. — Какво, по дяволите, става тук?
— Ами… Сигурно няма да ми повярваш, Том, но аз мисля, че открих убиеца.
— Дали не е най-добре аз да го приготвя, госпожо Кармайкъл? — предложи Трой с най-очарователната си усмивка. — Наистина имате нужда от малко кафе.
— О, колко мило! — Усмивката се върна върху устните на Кити. Не беше се начервила и кръвта на Трой се раздвижи, когато забеляза, че под очертаната с червило сочна купидоновска извивка, която толкова го възхити онази вечер, има и съвсем истинска. Също толкова сочна и два пъти по-секси.
— Все пак по-добре аз да го направя — настоя тя. — Всичко е италианско, уредите имам предвид… и нещо може да гръмне в нечии неопитни ръце.
Независимо от почти равния й глас успя да изрази идеята, че далеч не смята ръцете на сержант Трой за неопитни и при възможност с удоволствие би проверила теорията си на практика.
— Ей сегичка ще стане.
— Предполагам, ще може да говориш, Кити, докато се занимаваш с твоя сложен уред.
— Ще мога, разбира се. — Кити вече жонглираше с водата, кафето, разни хромирани ръчки и копчета. — Казано накратко, Роза току-що беше тук и ме нападна.