![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
Аха, може би все пак имаше незамърсено местопрестъпление. Сакс изпрати един криминалист да погледне, с подкрепление от спецотряда.
— Каза ли нещо? — попита Селито.
— Не. Но ми заби игла. Започнах да се унасям. Но видях… Видях да вади скалпел от раницата.
— Скалпел ли? Не просто нож?
— Определено беше скалпел. И изглеждаше, сякаш знае как да си служи с него. О, и опипваше кожата ми. На корема ми. Докосваше я, пощипваше я. Боже мой! За какво?
— И преди го е правил — каза Сакс. — Не знаем точно защо.
— А, спомням си също, че когато протегна ръка, ръкавът му се дръпна. И видях татуировката му. Много странна. Беше стоножка, почти съм сигурен. Да. Само че с лице.
— Какъв цвят? — попита Селито.
— Червена. И когато пак се опомних, вече се давех и ченгетата… полицаите де, ме вадеха от водата. И този студ, адски студ. Леле! Сякаш бях захвърлен в океана. Това ли е мръсникът, който уби онези хора в града?
Някои неща можеш да споделиш, други трябва да премълчиш.
— Възможно е да е той.
— Защо мен?
— Не знаем какви са мотивите му. Имате ли врагове? Някой, който би искал да ви навреди?
Сакс и Райм не се бяха отказали напълно от теорията, че престъпникът симулира метода на сериен убиец, за да прикрие убийството на конкретен човек — което би останало незабелязано сред множеството жертви на Извършител 5–11.
Алигзандър обаче отговори:
— Занимавам се с компютърна сигурност. Помислих си, че съм настъпил повече някой хакер и той иска да ми отмъсти. Реших, че мъжът, който влезе в онази сграда и може би ме следеше, вероятно е наемен бияч, или там както ги наричате. Но не знам кой конкретно може да го е поръчал.
— Вероятността не е голяма — каза Селито. — Мислим, че избира жертвите си на случаен принцип.
На неподходящо място в неподходящ момент…
Взеха данните на Алигзандър, ако се наложи пак да го разпитат.
Сакс си сложи ръкавици и взе белезниците, които един от първите пристигнали полицаи бе свалил, прибра ги в пликче за улики и попълни картона за съхранение. Записа си да вземе отпечатъци от служителя, който ги е свалил. Беше сигурна обаче, че предпазливият престъпник няма да допусне грешка точно сега.
Слязоха от линейката и мразовития вятър ги преряза.
Криминалистът, когото бе изпратила да провери отсрещната сграда, се приближи. Беше жилав младеж с кръгли очила.
— Няма никого — обяви той. — И много внимателно претърсихме мазето. Долу няма друг изход. Няма как да се влезе в подземния гараж.
— Добре, благодаря.
Приближиха се двама пожарникари, целите — вир-вода. Единият държеше найлоново пликче за единия ъгъл. Може би улика. Сакс не се безпокоеше за замърсяване — пожарникарят носеше дебели гумени ръкавици.
— Чух, че вие сте водещият криминалист — каза той, след като поздрави.
— Да, аз съм. Как е долу?
— Мазало. Все още има петнайсет сантиметра вода. Целият долен етаж е покрит. А тунелът отдолу? Там е езеро.
— Какво открихте? — попита Сакс, като кимна към плика.
— Беше облегнат до стената близо до мястото, където беше жертвата. Може да е от вашия човек, може да не е. Нямаше нищо друго.
Бананова кора, марихуана, монети…
Тя взе пликчето. Вътре имаше малки метални предмети с дължина около два сантиметра и различни форми. Части за нещо, предположи. Показа ги на Селито, който сви рамене. Пъхна ги в плик за улики и записа името и служебния номер на полицая в картончето за съхранение. Накара го да се подпише и направи същото.
— Искам да сляза долу — каза му след това. — Имате ли да ми дадете ботуши?
— Разбира се. Ще ви оборудваме.
Друг пожарникар донесе картонена табличка с кафе. Селито взе, а Сакс отказа. В момента нямаше желание за нищо, освен да открие следа — каквато и да е следа към Извършител 5–11.
39.
— Това са импланти.
Ти-Ти Гордън — татуировчикът, изрисуван със супергерои и с извънредно стилно оформена брадичка — отново беше в салона на Райм.
Застанал при работната маса до Мел Купър, той разглеждаше нещата, открити от пожарникаря в подземния паркинг на апартаменти „Белведере“ — метални късчета в найлоново пликче. Не части за машина, както бе предположила първоначално Сакс, а оформени като цифри и букви. Имаха изпилени жлебове, а в процепите бе размазано някакво белезникаво вещество.