Сребристи сенки [bg]

Глава 15

Сидни

Нямах време да омагьосам всички спринцовки наведнъж, тъй като можех да го правя само в редките моменти на уединение. Отначало омагьосах пет и ги дадох на Ема и на тези, на които можехме да се доверим.

Почувствах се окуражена, след като Ейдриън ми каза, че е взел адреса на Кийт от Карли, и едва имах търпение да дочакам днешната вечер, за да го разпитам за по-нататъшния им прогрес. След като знаех, че двамата с Маркъс се приближаваха успешно към целта, трябваше колкото се може по-скоро да разреша проблема с „аварийната ситуация“. Времето ме притискаше и тъй като не знаех докога ще действа откраднатата от мен идентификационна карта. Знаех, че щом мъжът докладва за загубата й, алхимиците ще я блокират и саботирането на цялата система щеше доста да се усложни, ако не можех да използвам асансьора. Налагаше се да действам бързо.

Ема остана впечатлена, когато чу, че съм била в оперативния център, ала не можеше да ми помогне при разрешаването на по-големия проблем.

— Контролният пулт за подаването на газа не е бил там?

— Беше там — отвърнах. — Включително и механизмът да ни упоят до безсъзнание по всяко време и във всяко място. Но на мен ми е нужен достъп до по-основните части — например тези, откъдето първоначално се подава наркотичният газ. Там, откъдето постъпва в тръбите на вентилационната система.

Съквартирантката ми поклати глава. Виждаше се, че искрено съжалява, задето не може да ми помогне.

— Нямам представа. И не познавам някой, който би могъл да знае.

Но аз познавах и по-късно повдигнах въпроса пред Дънкан в часа по изобразително изкуство. Докато Ема беше просто озадачена от въпроса ми, Дънкан се шокира.

— Не, Сидни, спри. Това е безумие. Достатъчно опасно е, че си блокирала подаването на газ в спалнята ви! Но на целия етаж? Истинска лудост!

Ние все още работехме над глинените купи и сега задачата ни беше да направим комплект еднакви купи, което илюстрираше идеологията на алхимиците за „съответствието“.

— Истинската лудост е това, че само с един бутон могат за секунди да ни накарат да изпаднем в безсъзнание.

— Е, и? — повдигна той вежди. — Ще го направят само в случай на бунт или нещо подобно. Никой от нас не е толкова глупав. — Когато не отвърнах нищо, очите му се разшириха. — Сидни!

— Да не би да ми казваш, че искаш завинаги да останеш тук? — попитах настоятелно.

Той поклати глава.

— Просто играй играта и ще можеш да се измъкнеш. Това е много по-лесно и много по-безопасно, отколкото да извършиш някоя щуротия, която неминуемо ще има злочест край.