Рубинения кръг [bg]

— Да — потвърдих аз. — Каза, че си гледал по телевизията някакъв филм за акула мутант.

— Трей също го гледа по-рано днес — вметна Еди, някак си прекалено небрежно, което ме наведе на мисълта, че Трей не е бил единственият, който го е гледал.

— Да не би да върви заедно с „Динобот се развихря“? — подметна Сидни сухо.

Хауи вдигна предупредително пръст.

— Да знаете, че онези неща не са измислица. Реалният живот е много по-необикновен от фантастиката, хора. Правителството ги крие от нас.

— Абсолютно си прав — увери го Маркъс, побутвайки го към мънистената завеса. — Защо вместо чипс не си вземеш пакет бисквити? Мисля, че видях в кухнята от онези с фъстъченото масло.

Маркъс изведе нашия домакин и благополучно го отпрати. Никой от нас не пророни нито дума, докато не чухме вратата към сутерена да се затваря отново.

— Реалният живот е много по-необикновен от фантастиката — отбеляза Еди.

— На мен ли го казваш — промърмори Сидни и се извърна към манерката. — Какво трябва да направя?

— Изпий го — нареди Инес. — Опитахме се да е по-приятно на вкус и го смесихме с пакетче „Танг“. Подчертавам, че „опитахме“.

— Но първо да довършим заклинанието — каза Мод. Двете с Инес сплетоха пръсти, образувайки кръг около манерката, поставена на масата. Достатъчно съм се наслушал на всякакви заклинания от Сидни, за да разбера, че това беше на латински. Също така бях научил достатъчно, за да зная, че повечето заклинания, които тя използваше, бяха прости и даваха незабавни резултати. А заклинанието, което в момента правеха вещиците — многоетапно, изискващо няколко магьосници — беше сложно и благоговението, изписано върху лицето на моята любима, беше достатъчно красноречиво. Когато свършиха, Мод подаде тържествено манерката на Сидни.

— До дъно — рече тя.

Сидни отвинти капачката и се намръщи, като помириса съдържанието. Аз стоях до нея и напълно споделях отвращението й. Сместа миришеше на мокро въже… и „Танг“.

— Колкото по-бързо го изпиеш, толкова по-добре — добави Инес. — Не е зле да си стиснеш носа.

Сидни направи и двете, но въпреки това едва успя да потисне пристъпа на гадене.

— Постарай се да не го повърнеш — предупреди я Инес. — Защото нямаме повече от отварата.

Сидни потръпна и поклати глава, докато й връщаше манерката.

— Няма да повърна. А сега какво? Наистина ли съм по-силна? Защото единственото, което чувствам, е желанието да си измия зъбите.

Определено не й бяха поникнали гигантски мускули, нито се бе сдобила с впечатляващата физика на културист.

— И колко по-силна? — попита Еди нетърпеливо. — Толкова, че да вдигне кола?

Мод се усмихна.

— Съжалявам, че ще те разочаровам, но не. Първо, това би привлякло твърде много внимание, което навярно не желаете. Второ, нашите сили имат граници. Ние не можем да създаваме богове. Бих казала… — Погледът й се премести замислено между Еди и Сидни и усмивката й се разшири. — Бих казала, че си достатъчно силна, за да си достоен съперник на един дампир в канадска борба.