![В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/2/v-cherno-kato-polunoshch-bg-download.jpg)
В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Ръката ѝ затисна устата, но твърде късно. Това пък откъде се взе? Роланд изглеждаше толкова шокиран, колкото се чувстваше и самата тя.
Той заговори пръв, високо и твърдо, за да прогони тишината.
— Аз не дочух какво каза току-що, Тифани… предполагам, че напрегнатата ти работа напоследък някак е объркала възприятията ти. Убеден съм, че всички ще се чувстваме много по-добре, ако знаем, че си почиваш повече. Знаеш ли, аз… обичам Летиша. Тя не е много… така де, комплицирана, но аз бих направил всичко за нея. Когато тя е щастлива, и аз ставам щастлив. А общо взето, не ми се удава много да съм щастлив. — Тифани забеляза, че по лицето му се плъзна сълза и неспособна да се сдържи, му подаде относително чиста кърпичка. Той я пое и се опита да си издуха носа, смеейки се и плачейки едновременно. — А на теб, Тифани, наистина много държа, наистина много… но ти като че ли имаш носна кърпичка за целия свят. Ти си умна. Не, не клати глава. Ти си умна. Спомням си веднъж, като бяхме по-малки, как се очарова от думата „ономатопея“29. За това как се образува име или дума от звук, като кукувица или жужене, или…?
— Дрънчене? — изрече Тифани, преди да успее да се спре.
— Точно така, и си спомням как каза, че „съклет“ е звукът, който издава скуката, защото звучи като много уморена оса, която жужи пред затворения прозорец на стара таванска стая в парещо жарък слънчев ден. И аз си помислих, че ми е трудно да го проумея! Не виждах смисъла, а знаех, че си умна и че за теб има смисъл. Струва ми се, че за да мисли по този начин, човек трябва да има особен вид глава. И особен вид ум. А аз не разполагам с такъв вид.
— Какъв звук издава добротата? — обади се Тифани.
— Знам какво е доброта, но не мога да си представя да издава звук. Ето че пак почна! Просто нямам такъв вид глава, каквато да живее в свят, където добротата си има собствен звук. Моята глава живее в свят, където две и две правят четири. Сигурно е много интересно и адски ти завиждам. Но ми се струва, че разбирам Летиша. Тя е некомплицирана, ако разбираш какво имам предвид.
Тя е момиче, прогонило шумен призрак от тоалетната ей така, сякаш между другата къщна работа, помисли си Тифани. Е, желая ти късмет, приятел! Но не го изрече на глас. Вместо това каза:
— Мисля, че си избрал отлична половинка, Роланд.
За нейна изненада на него като че ли му олекна. Той отново седна зад бюрото си като войник, снишен зад бойниците.
— Днес следобед някои от гостите, които живеят по-далеч, ще започнат да пристигат за погребението утре, а някои наистина ще останат и за сватбата. По стечение на обстоятелствата — това беше още едно парченце от дръжката на метлата — пастор Крах минава оттук при обхода си по околията и любезно се съгласи да каже няколко добри думи над гроба на баща ми. Ще остане да ни гостува, за да извърши и сватбената церемония. Той е член на модернистичната омнианска секта. Бъдещата ми тъща одобрява омнианството, но за съжаление не и тази секта, така че ситуацията е леко обтегната. — Той подбели очи. — Освен това разбрах, че е градски възпитаник, а както знаеш, градските проповедници невинаги жънат успех тук30. Ще съм ти изключително задължен, Тифани, ако би могла да помогнеш някак да предотвратим евентуални дребни затруднения и смущения, особено такива от окултно естество, в предстоящите нелеки дни. Моля те! И без това вече са плъзнали достатъчно слухове.
Тифани още се червеше от изблика си. Кимна и успя да смотолеви:
— Виж, това, дето го казах, не…
Роланд вдигна ръка.
— Всички изживяваме смутен период. Ширят се всякакви суеверия. При сватби и погребения всички участници са под голям стрес… е, с изключение на главното, тъй да се каже, действащо лице при погребението — поправи се той. — Нека просто запазим спокойствие и присъствие на духа. Много се радвам, че Летиша те харесва. Струва ми се, че няма много приятелки. А сега би ли ме извинила — трябва да се погрижа за някои приготовления.
Когато Тифани излезе от стаята, собствените ѝ думи все още кънтяха в главата ѝ. Защо ги беше изтърсила? Защото открай време си мислеше, че ще стане така. Добре де, като беше по-малка, си мислеше, че ще стане така, но всичко това беше минало, нали? Да, така беше! И да изтърси нещо толкова сълзливо и глупаво беше адски излагащо.
И накъде се беше засилила сега? Е, имаше много неща за вършене, както винаги. Работата край няма. Вече беше стигнала почти до средата на залата, когато една от прислужничките се приближи притеснено до нея и ѝ каза, че Летиша искала да я види в стаята си. Момичето седеше в леглото си, сучейки в ръце кърпичка — чиста, както с облекчение забеляза Тифани. Имаше нещастен вид, тоест по-нещастен, отколкото обичайното ѝ изражение на хамстер, чиято въртележка е спряла.
29
Звукоподражание. — Б.пр.
30
В Кредище по принцип не вирееха светии, но тъй като бе разположено между градовете и планините, не можеше да се оплаче, че му липсва — поне при хубаво време — стабилен поток преминаващи свещенослужители от най-различни сортове, които за поносимо ядене или постеля за през нощта разпространяваха по някое и друго свято слово и като цяло предоставяха на хорските души прилично изчистване. И тъй като свещениците очевидно се числят към порядъчните люде, хората не се вълнуваха излишно на кой бог служат, стига той — или понякога тя, а в някои случаи то — да поддържа въртенето на Слънцето и Луната в приличен порядък и да не иска нещо абсурдно или ново. Също така беше от полза, ако проповедникът разбира донякъде от овце. — Б.пр.