В черно като полунощ [bg]

Тифани искаше да изкрещи: „Роланд, помниш ли, че се запознахме, когато аз бях на четири, а ти на седем, и тичахме в прахта само по блузки? Допадаше ми повече, когато не говореше като някакъв стар адвокат със завряна в задника метла. Звучиш така, сякаш изнасяш реч на обществено събрание.“ Вместо това обаче промълви:

— Летиша всичко ли ти каза?

Роланд доби овчи вид.

— Подозирам, че не, Тифани, но беше много откровена. Даже бих казал, че беше емфатична. — Тифани се опита да скрие усмивката си. Роланд изглеждаше като човек, който започва да разбира някои факти от брачния живот. Той прочисти гърло. — Тя ми обясни, че сме пострадали от някакъв вид магическа болест, която понастоящем е задържана в една книга в имението на Сувенирни? — Определено прозвуча като въпрос и тя не беше изненадана, че той е озадачен.

— Да, така е.

— И… очевидно всичко е наред сега, след като е извадила главата ти от кофа с пясък. — Той вече изглеждаше съвсем объркан и Тифани не можеше да го вини.

— Мисля, че нещата са малко пооплетени — дипломатично каза тя.

— И ми заяви, че ще става вещица. — Роланд вече доби окаян вид. Тифани го съжали, но не много.

— Е, смятам, че има основните заложби. От нея зависи доколко иска да ги доразвие.

— Не зная какво ще каже майка ѝ.

Тифани избухна в смях.

— Е, можеш да осведомиш дукесата, че ланкърската кралица Маграт е вещица. Това не е тайна. Очевидно кралстването е с приоритет, но става ли дума за отвари, тя е една от най-добрите.

— Наистина ли? — възкликна Роланд. — Кралят и кралицата на Ланкър благосклонно приеха нашата покана за сватбата. — Тифани обаче виждаше как мислите се завъртяха в главата му. В тази странна игра на шах, наречена аристокрация, истинската кралица бие почти всички, което означава, че дукесата ще трябва да прави реверанси, докато коленете ѝ почнат да пукат. Тя видя недомлъвката: „Това, разбира се, ще бъде много жалко“. Колкото и да е изумително, Роланд подбираше внимателно дори неизказаните си думи. Въпреки това обаче не успя да сдържи леката усмивка.

— Баща ти ми даде петнадесет анкх-морпоркски долара от чисто злато. Като подарък. Вярваш ли ми?

Той видя пламъчето в очите ѝ и моментално изплю:

— Да!

— Добре — кимна Тифани. — Тогава открий къде е отишла сестрата.

Някаква малка част от метла сигурно още стоеше в задника на Роланд, защото той каза:

— Убедена ли си, че баща ми е осъзнавал цялата стойност на онова, което ти е дал?

— Съзнанието му беше бистро като вода до самия край, знаеш това. Можеш да му вярваш, точно както можеш да вярваш на мен и можеш да ми вярваш сега, когато ти казвам, че ще се омъжа за теб.