В черно като полунощ [bg]

Действително се чу далечно проскърцване на врата. Летиша снижи глас:

— Имаш ли нещо против да се измъкнем от другата страна? Може да има доста гаден пристъп, ако наистина открие човек тук.

По дългия коридор приближаваше светлинка, макар че човек трябваше да я погледа известно време, за да осъзнае, че се движи. Летиша отвори вратата към света навън и двете изтичаха на това, което щеше да бъде ливада, ако някой я бе окосил през последните десетина години. Тифани остана с впечатлението, че косенето тук се вършеше със същата немощна скорост като на господин Керемидар. По тревата имаше роса, която създаваше известно усещане, че зазоряването е далечна възможност някъде в евентуалното бъдеще. Когато стигнаха до метлата, Летиша отново смънка някакво извинение и се шмугна в спящата сграда през друга врата, а след пет минути се върна, понесла голяма чанта.

— Траурните ми дрехи — обясни тя, когато метлата се издигна в мекия въздух. — Утре ще е погребението на стария барон. Клетият човечец. Майка ми винаги си взима траурни дрехи, като тръгне на път. Казва, че човек никога не знае кога някой ще ритне камбаната.

— Това е много интересна гледна точка, Летиша, но те моля, когато се върнеш в замъка, да кажеш на Роланд какво си сторила. Не ми пука за другото, но, моля те, кажи му за магията, която си направила. — Тифани зачака. Летиша седеше зад нея вече притихнала. Съвсем притихнала. Толкова притихнала, че чак се чуваше как мисли. Тифани прекара времето, зяпайки менящия се под тях пейзаж.

Тук-там от кухненските огнища се надигаше дим, макар че слънцето още беше под хоризонта. Общо взето, жените на село се надпреварваха чий комин пръв ще задими — това доказваше колко са работни. Тифани въздъхна. Проблемът с метлата е, че като си летиш на нея, гледаш изотгоре на хората. Не можеш да го избегнеш, колкото и да се мъчиш. И хората ти се струват просто едно множество пъплещи точици. А когато почнеш да мислиш така, значи ти е време да потърсиш компанията на други вещици, за да ти вкарат акъл в главата. Вещицата трябва да е сред хора, така се говореше. Не беше толкова съвет, колкото изискване.