В черно като полунощ [bg]

— Предполагам, че „извинявай“ няма да е достатъчно, нали?

— Всъщност би било добро начало — отвърна Тифани, но си помисли: „Тази млада жена, която все още не е разбрала, че е време да спре да носи момичешки рокли, е дала на безглав призрак тиква, за да си я носи под мишница, и е подарила плюшено мече на пищящ малък скелет. Аз щях ли да се сетя да направя това? Определено е нещо, което би направила вещица.“

— Виж — продължи тя, — несъмнено имаш някакъв магьоснически талант, наистина е така. Но ще си докараш ужасно много неприятности, ако почнеш да си играеш с него, без да знаеш какво правиш. Макар че да дадеш мече на клетия малък скелет е било гениално хрумване. Поради това и с известно обучение би могла да имаш доста магическо бъдеще. Ще трябва да вземеш да прекараш известно време с някоя стара вещица, точно както направих и аз.

— Е, това е чудесно, Тифани — отвърна Летиша, — но аз трябва да взема да отделя известно време да се омъжа! А сега ще се връщаме ли вече? И какво предлагаш да правим с книгата? Не ми допада идеята да е тук. Я си представи, че той излезе от нея!

— Той вече е навън. Но книгата е… ами нещо като прозорец, който му помага да проникне. Да се добере до мен. Понякога има такива неща. Един вид път до друг свят или може би до някъде другаде в този.

Тифани се понаду малко, докато обясняваше това. Ето защо сякаш се отрезви, когато Летиша отвърна:

— О, да, къщурката с дивия зюмбюл, от чийто комин понякога излиза дим, а понякога — не. И момиченцето, което храни патиците на езерото, докато гълъбите върху къщурката зад нея понякога излитат, а понякога кацат. Всичко е описано в книгата на Х. Дж. Жабовръз „Плаващи светове“. Ще ти допадне ли? Знам къде е. — И преди Тифани да успее да каже и дума, момичето се скри между лавиците. Върна се след по-малко от минутка за голямо облекчение на Тифани, понесла голяма лъскава кожена книга, която внезапно бутна в ръцете ѝ.

— Подарявам ти я. Беше по-мила с мен, отколкото аз с теб.

— Не може да ми я подаряваш! Тя е част от библиотеката! Ще остави празнина!

— Не, настоявам — запъна се Летиша. — Пък и вече само аз идвам тук. Майка ми държи всички книги за семейната история, родословие и хералдика в стаята си. И без това само тя се интересува от тях. Единственият друг човек, който изобщо стъпва тук напоследък, освен мен, е господин Керемидар. Даже ми се струва, че в момента го чувам да прави последната си нощна обиколка. Е — додаде тя, — той е много стар и толкова бавен, че му отнема цяла седмица да си свърши нощната стража, като се вземе предвид, че проспива деня. Давай да вървим. Ще получи сърдечен удар, ако наистина завари някого тук.