И се възправи сянка [bg]

— По-късно. Първо ми разкажи.

Аларум повдигна вежди, сетне уморено подпря ръка на седлото.

— Крийд изглежда уверен. Не ме питайте защо, тъй като армията е точно толкова малка, колкото ни докладваха. Бих казал, че той наистина очаква с нетърпение да ни срещне на бойното поле.

Спарус напрегнато слушаше всяка негова дума.

— Как е със здравето?

— Изглеждаше здрав. Във форма да се сражава.

— А подаръкът ми? — намеси се Сашийн. — Как го прие?

Началникът на шпионите се усмихна, макар усмивката му да беше по-скоро нещо като трепване.

— О, приеха го добре. Първо ме ступаха малко, след това ми четоха лекции за злините, които вършим. В отговор Крийд ми даде това.

Аларум отиде при товарния зел и отвърза дългия вързоп, пристегнат на хълбоците му.

Той разви предмета и очите на Че и на всички останали се насочиха към него.

Беше чарта — прочутото копие на мерсианската чартаса.

Известно време никой не продумваше. Сашийн и Спарус просто гледаха оръжието.

Край тях се разнесе суха кашлица. Беше Лушън — той продължаваше да издава звука, който наподобяваше смях.

— Не ми беше лесно да го докарам дотук — рече Аларум. — Тези неща не са направени да бъдат прекарвани на гърба на зел.

Спарус не му обърна внимание. Той извърна поглед от чартаса, сякаш тя му беше противна. Лушън продължи със странния си смях, докато Сашийн не се нахвърли със зачервено лице върху бившия си любовник и не изрита стола, на който стоеше. Главата падна, претърколи се на няколко стъпки в тревата и накрая спря с очи, които примигваха към небето, и със залепнало върху бузата кафяво листо.

— Сложете го обратно там, където му е мястото — нареди тя, без да се обръща конкретно към някого.

Че се възползва от възможността да се изправи. Той прескочи чартата и спря до главата, след което я хвана за косата и я вдигна. Беше по-тежка, отколкото очакваше. Понесе я към палатката, мина през завесите на входа и се отправи към тъмната й вътрешност.

Стигна до задната й част, където бурканът с кралско мляко стоеше в нишата си. Внимателно постави главата върху пиедестала и отвинти капака на буркана.

Че вдигна главата и срещна погледа й. Очите на Лушън изглеждаха леко жълтеникави.

— Как си? — попита го дипломатът.

Мъжът фокусира погледа си върху лицето му.

— Уморен — отвърна той. — Не мога. Да спя.

— Може би спиш. Може би това е просто кошмар.

Мъжът примигна, сякаш започваше да идва на себе си.

— Сложи край. На моя. Срам.

Че въздъхна и се намръщи, но не помръдна.

— Моля. Те — изграчи Лушън.

Че се протегна и махна листото от бузата на мъжа. Кожата под пръстите му беше студена. Той внимателно сложи главата в буркана с кралско мляко. Очите на мъжа го наблюдаваха, докато потъваха под повърхността на течността.