Открадни си свят [bg]

— Бива си я, няма що — потвърди Грант Непреклонния. Държеше ръцете си в джобовете.

Тя спусна капака върху смъртоносния инструмент, плъзна пръсти по него, след това взе калъфа и му го подаде.

— Ваше е.

Грант Непреклонния извади дясната си ръка от джоба и отметна перчема си с палец.

— Чудно защо тъй лесно се разделяте с нещо толкова хубаво?

Полковник Старк стисна устни и лекичко поклати глава.

— Защото бихме желали вие да я използвате — бе отговорът.

Изглеждаше ужасно непоколебима в черната униформа, блестящите ботуши и червената барета, прихванала косите й. Имаше ясносини очи и бяла кожа. Зад и около нея войниците й подреждаха алпинистка екипировка, медикаменти и космически порциони. Оръжията и амунициите вероятно бяха струпани на друго, тайно място.

— Човек трябва да е добре въоръжен, ако иска сам да се защитава — произнесе полковникът. — В наши времена това е належаща необходимост.

Грант Непреклонния се подсмихна. В старите дни бившите му колеги не биха си и помислили да му предложат помощ и закрила. Сигурно щеше да го сметне за лична обида. Но сега нещата бяха далеч по-прями и опростени. Изплуваха отдавна забравени представи за водене на бой, хвърлящи нова светлина върху възможностите да се решат назрели проблеми. Имаше нещо почти освежаващо в тази идея, все едно да гледаш стар, глупав филм късно през нощта в херметически затворен апартамент.

Като по поръчка отнякъде долетя с бръмчене миниатюрно сивкаво устройство, наподобяващо детски хеликоптер. То увисна над рамото на Грант, обърна се с муцуна към полковника и взе да мърда с челюстите и пипалата си. Грант Непреклонния протегна ръка и бръмчащата машинка го ощипа лекичко по пръста.

— Е, трябва да вървя — заяви той.

Полковникът изправи рамене и скръсти ръце зад гърба си.