Открадни си свят [bg]

Його въздъхна. Не обичаше, когато започваше да му говори.

— Помниш ли — обърна се той към жената от екрана, — на Честност-2 ти попадна в една младежка банда? Отритнатите, тъй се наричаха. — Малкият призрак бе изграден от светлина и не се движеше. Грант Непреклонния го разглеждаше усмихнато.

— Та според господин Шварц — продължи той, — ти си откраднала делтапланер от един полицейски кадет, с когото си имала любовна връзка. Заседнала си в нулевата гравитация като муха в паяжина, размахвайки безпомощно крака. И трябвало да те спасяват.

Його мечтаеше да е някъде другаде в този момент. Грант говореше толкова нежно на своя призрак, но в душата му нямаше и следа от нежност.

Той погали пулта на машината.

— Обзалагам се, че Десети канал би дал мило и драго, за да покаже поне мъничко от тази картинка! А вече сме толкова близо. Проникнах под кожата ти. Слях се с нервната ти система. Притаих се в сляпото петно на твоята ретина.

Трантката въздъхна и уви главата си с шала. Не разбираше значението на повечето думи, които Грант произнасяше, но въпреки това се боеше от него. Ами ако капитанът го чуе? Ако го чуят други и й разкажат?

— Його.

Тя подскочи. Ококори се. Дръпна уши назад.

— Не се гърчи страхливо, Його, знаеш колко го ненавиждам.

Той се приближи до нея и докосна с длан муцуната й. Тя потръпна. В ръцете му беше още по-безпомощна.

— Ето, пак трепериш — укори я той с нисък, но рязък глас. — Не зная защо го правиш. — Грант се наведе, взе лапата й с ръка и отърка бузата си в нея. — Ах, Його, Його. Така искам да те обичам, но понякога ти се опитваш да ме спреш.