Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Но дружината ветерани на Отон, неговите опитни десетници не проявяваха безпокойство - Горите Ча бяха сигурна защита за Цитаделата. Познаващите ги можеха лесно да намерят проправените от слугите на Господаря тайни пътеки сред гъсталаците. Но какви ти пътеки - същински просеки, достатъчно широки за разминаване на каруци. И Отон поведе отряда си към вътрешността на Горите. На Фолко му се стори, че отново се е озовал в забранения сумрак на Ветроклин, в шумоленето на листата той различаваше неясни думи на загадъчен древен език, който елфите бяха предали на ентите, когато са ги учели да говорят.

Хитро криволичещия горски път се извиваше сред могъщи корени, стърчащи от земята, като че ли от излишък на първична сила. Дребните горски създания сновяха по сплетените клони, затворили се над главите на хората. Гърлени гласове се провикваха някъде далеч и звучаха доста злокобно. Но Отон внезапно им извика нещо на непознато наречие, сетне заповяда да бъдат оставени под един огромен дъб няколко плътно натъпкани чувала. След това той спокойно поведе отряда си по-нататък.

От Шепол от Дейл, които се озова в една десетка с хобита, Фолко научи, че това е заплащане на гурите за безпрепятствено преминаване на отряда през гората. Разбира се, гурите не биха могли да причинят особен ущърб на толкова силна бойна единица, но без загуби нямаше да се разминат, ако не беше този символичен откуп.

- Тук, в Горите Ча е пълно с всякакви страшилища! - добави шепнешком Шепол. - Чакай, да видиш какво още има. Зле ще стане, ако се натъкнем на крилати змии, тях не ще ги спре дори името на Господаря.

Цели четири дни отрядът се промъкваше през побелелите, покрити с мъх храсталаци. Не срещнаха страшилища, ако не се смята един хуорн. За хобита това зрелище не бе учудващо, но някои от отряда необмислено извадиха оръжие. И тогава - странна работа! - Огон излезе толкова напред, че клепачите на събудилото се дърво почти го обхванаха, заплашвайки го с неминуема и люта смърт. Предводителят кресна нещо право във зеления вихър на развълнувани листа над главата си... и хуорнът отстъпи, бавно отмествайки се настрани и сливайки се с безкрайните редове обикновени дървета.

- Видя ли? Ето какво означава името на Господаря! - натъртено, някак гордо произнесе Шепол.

Джуджетата и хобитът само мълчаливо се спогледаха.

Горите Ча останаха зад тях, пътят ги изведе в просторите на голяма равнина, разпростряна на хиляди левги от Запад на Изток чак до северните гори. Тези места бяха пустинни - тук скитаха само малобройни истерлингски родове. Далеч на изток, над самия край на хоризонта едва различимо се виждаше светла ивица, малко по-светла от заобикалящия я небосклон.