Игра на духове [bg]

- Вярвахте ли му?

Сансъм сви рамене.

- Не знам как да се изразя. Вярвах му, че вярва. Той не развяваше всякакви откачени теории и не ходеше с дъска уиджа под ръка. Винаги говореше разумно и обективно. Това беше загадка, която се опитваше да разгадае: откъде са се взели виденията при серия от убийства и изчезвания?

- Имахте ли чувството, че се е доближил до отговора?

- Може би. Мисля, че това донякъде беше причината с радост да остави моя случай в ръцете на полицията и да ограничи участието си в него. Но това е всичко, което мога да ви кажа. Той не споделяше много с мен. Просто усетих някакво... вълнение у него, когато се срещнахме във Феърмонт. Някакво очакване.

- Намеквал ли е някога, че изчезването на Клаудия може да е свързано с търсенията му за Мъчениците от Капстед?

- Не.

- А да е споменавал за планове за пътувания или имена на хора, с които е възнамерявал да се срещне?

- Не директно.

- Не разбирам.

- Попита ме дали познавам брокери на имоти в Западна Вирджиния. Поинтересувах се дали иска да продаде къщата си в Провидънс и да се премести, защото брокерите в Масачузетс имат пълни права в Западна Вирджиния и аз с удоволствие щях да му помогна да купи или продаде. Исках и аз да направя нещо за него след всичко, което той бе сторил за мен. Еклънд обаче каза, че иска само да намери човек, който може да провери местните архиви за покупко-продажби в района на Търнинг Лийф. Звъннах тук-там и му дадох няколко имена.

Търнинг Лийф, Западна Вирджиния... Паркър се опита да си спомни дали го бе срещнал в записките на Еклънд, но беше почти сигурен, че не е. Но и това беше нещо. Записа си имената на брокерите, към които Сансъм беше насочил Еклънд.

Сансъм се изправи, давайки знак, че е време да приключват. Паркър му даде визитката си и го помоли да се обади, ако се сети още нещо. Почуди се колко ли пъти е казвал това на хората (много) и колко пъти някой наистина се обаждаше с нещо полезно (много малко). Сансъм взе палтото и куфарчето си и се отправи към вратата. Паркър го изчака да заключи. Сансъм натисна копчето за отваряне на гаража. Вътре чакаше нова червена „Киа Форте“, а до нея, подпрени на стената, стояха няколко табели „Продава се“.

- Скоро и тук ще цъфне такъв - каза Сансъм.

- Продавате ли?

- Къщата е твърде голяма за мен. Винаги е била, но не можех да я пусна за продажба, докато не се уверях, че Клаудия няма да се върне.

- Къде ще отидете?

- Мисля си за Европа - Франция или Италия. Години наред купувах и продавах хубави имоти там за други хора. Време е да намеря някой и за себе си. Искам да отида някъде, където никой не ме познава. След като се установя, ще погреба праха на Клаудия някъде наблизо.

- Ами разследването?

- Какво за него? Ще продължи и без мен. Няма какво повече да направя или да кажа, за да помогна. Дълбоко в себе си обаче не вярвам, че ще разберат какво всъщност се е случило с жена ми. Щом по тялото не намериха улики, откъде ще ги вземат? А и това няма да я върне. Надявам се, който ми я отне, да умре в кански мъки и викове, и да гори в отвъдното, но няма да позволя това да ме съсипе. Единственото, което ми остана от Клаудия, са спомените от живота ми с нея, а с всеки изминал ден като че и забравям по малко. Затова ще отида на ново място, където няма да работя толкова много, и ще чакам момента, в който пак ще се съберем.