Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Облечен като благородник, но без показност, водачът на ложата на Арканите изглеждаше около петдесетгодишен. Чертите на лицето му бяха ръбести и строги: изпъкнали скули, изпити бузи, фин и прав нос. Имаше мустаци и добре оформена малка брадичка. От него се излъчваше сигурност и авторитетност.
— Толкова ли са сериозни нещата? — запита Благородника.
— Да — потвърди сериозно Ересиарха.
— Арканите вече са оцелявали след много трудности. Защо да не успеем да преодолеем и тази?
— Тогава бяхме обединени. Днес Пазителката и Учителя по фехтовка интригантстват против нас и ни разделят. Не се ли опитаха да се свържат с вас?
— Не.
— Наистина ли? Тогава може би с Магьосницата?
— Съмнявате ли се във верността ни, Ересиарше? — запита студено Благородника и почувства, че го обзема гняв.
Драмата дракони се втренчиха един в друг.
Присвил клепачи, Ересиарха се взираше в Благородника, докато той се опитваше отривисто да отхвърли обвиненията. Нито единият, нито другият мигнаха, но водачът на Арканите рече:
— Не, не, разбира се… Но зная, че Пазителката тайно се бе свързала с Алхимика и го беше спечелила на своя страна.
— Силно се съмнявам. Алхимика ви беше…
Вождът на ложата на Арканите го прекъсна с гневен жест, както човек прогонва непоносимо насекомо.
Невъзмутим, Благородника замълча и зачака. Непредвиденото посещение на Ересиарха го беше сварило неподготвен и от този момент нататък поведението на вожда на Арканите често беше смущаващо. Той проявяваше подозрителност, понякога беше нетърпим и честите му състояния на разсеяност се сменяха с внезапни изблици на арогантност. Независимо че започваше да променя мнението си за него, Благородника отначало виждаше само признаци на жестока умора. Затова пък Магьосницата бързо оцени това поведение, макар само някои пукнатини по фасадата да предвещаваха близкото срутване.
Ересиарха откачи една поставена на стената рапира, разгледа я и рече:
— Прекрасна е. От Толедо, нали?
— Да.
— Там майсторят най-добрите.
— В Толедо ги закаляват съвършено — отговори машинално Благородника. — Но предпочитам остриетата от Болоня.
Вождът на Арканите леко се намръщи и върна рапирата на мястото ѝ. За известно време помълча, после рече с твърд глас:
— Трябва да ѝ отдадем дължимото — Пазителката много ловко и много спокойно си тъче паяжината. Обаче не бива да се учудваме. Тази горгона7 винаги се е отнасяла враждебно към Великия промисъл и отдавна се готви да ме измести…
Благородника кимна.
— Тя е в Мадрид, знаете ли? — продължи Ересиарха. — В този момент Пазителката е в Мадрид, където се подмазва на старчоците от Първата ложа и се опитва да ги убеди, че би могла много по-успешно да ръководи Арканите и че Черният нокът не би се оплаквал от нас, ако… — той не завърши изречението. — Прави всичко това, за да спаси Арканите от бездната, към която аз съм ги бил тласкал! — изкиска се тихо, но Благородника не се хвана на въдицата. — Бездна — повтори той с горчивина. — Но какво ще стане с Арканите, ако тя застане начело? А? Какво ще стане?
Погледът на Ересиарха странно се скова и той добави почти шепнешком:
— Предпочитам бездната…
Благородника отново остана безмълвен.
Другият бавно се завърна от отвъдния свят, където го бяха отвели мислите му.
— Пазителите също интригантстват срещу нас — рече той. — Шатленките ни преследват, Черният нокът ни изоставя и някои от нашите ни предават. Не е време за игрички: ако искаме да останем живи, трябва да се справим с враговете си. Ще бъдете ли на моя страна, Благороднико?
— Ще бъда.
— А гарантирате ли за Магьосницата?
— Както за самия себе си.
— Тогава скоро ще ви поверя специална задача.
— А дотогава?
— Дотогава трябва да подготвим победата си. Не съм се отказал от нашия Велик промисъл. Бихме го постигнали отдавна, ако не бяха тези проклети шатленки, но смятам, че можем да го осъществим, преди да стане късно. И тъй като хитростта с Алхимика не успя, трябва да прибегнем към по-… радикални методи.
В покоите, които Алесандра заемаше в Кардиналския дворец, Ла Фарг се опитваше да обобщи наум онова, което му беше разкрила Италианката.
Анри IV беше убит на 14 май 1610 г., на следващия ден подир коронацията на кралица Мария Медичи, докато се подготвяше да тръгне на война с Испания. Беше пронизан с нож в Париж от католик фанатик на име Раваяк и — независимо че известно време подозираха Черния нокът — накрая разследването стигна до извода, че това е било изолиран акт на безумец. Но беше ли възможно Арканите да са въоръжили и да са направлявали ръката на Раваяк? Беше ли възможно по този начин да спасяват Испания от конфликт, за който тя не беше готова и от който цяла Европа се страхуваше? Кралицата явно се противопостави на тази война, която не се харесваше и на папата, така че щом стана регентка, веднага се отказа да води сражения. Нещо повече, бързо поднови преговорите, които доведоха до сватбата на младия Луи XIII и испанската инфанта.
7
Жена с коса от змии от гръцката митология; в случая — жена чудовище.