![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Лицето на Томас явно издаде съмненията му, защото Морам натърти:
— Така е. Може би ще е добре, ако поразпиташ Банор за Кръвната стража. Вникнеш ли в корените на недоверчивостта му, едва ли ще се чувстваш толкова уязвен. Той е от народа на харучаите, а те живеят високо в Западните планини отвъд проходите, които сега наричаме Стражевия пролом. В първите години на Кевин като Върховен владетел те дошли на Земята… и останали. Обвързали се с обет, какъвто биха спазвали дори боговете. — Той помълча, унесен в размисъл. — Те били хора с гореща кръв и плодовито семе, множали войската си и се хвърляли в битки… Но заради предаността, на която са се обрекли, сега са се отрекли от всичко, не поглеждат жена и стареят. Повярвай ми, Томас Ковенант, тяхната всеотдайност е платена с цена, която никой не би могъл да предвиди… Да се посветят на една-единствена цел, не е лесно за тях, а награда им е само гордостта от безупречната, чиста вярност. И за отплата да стигнат до горчилката на съмнението… — Морам въздъхна отново и се усмихна смутено. — Говори за това с Банор. Аз съм твърде млад, за да ти разкажа всичко, както подобава.
„Твърде млад ли? — почуди се Томас. — А те колко стари са, щом е тъй?“ Но не зададе въпроса — боеше се, че историята, която би могъл да чуе от Морам, ще бъде не по-малко затрогваща от разказа на Сол по сърцето за Бездомните. Пак се съсредоточи и натърти:
— Трябва да говоря пред Съвета.
Морам отвърна невъзмутимо:
— Владетелите ще се съберат утре, за да изслушат и теб, и Сол по сърцето Носен от пяната. Не искаш ли да ми кажеш още сега? — Златистите искрици в очите му сякаш припламнаха от напрежение и той попита неочаквано: — Ти враг ли си, Невернико?
Томас трепна вътрешно, без да му проличи. Възприемаше изпитателния поглед на Владетеля като парене в ума си, но нямаше да отстъпи. Накрая изрече надменно:
— Нали си пророкът тук? Ти ми кажи.
— От Куаан ли чу това? — Усмивката на Морам отхвърляше враждебността. — Е, проявих склонност към ясновидство, когато допуснах в душата си тревогата от почервенялата луна. Може би способностите ми да прониквам в бъдещето изглеждат смайващи за теб. — Той забрави в миг кроткия присмех към самия себе си и повтори тежко: — Ти враг ли си?
Томас не се извърна, надяваше се и собствените му очи да изразяват корава неподатливост. „Няма да… Аз не съм…“
— Не съм ви никакъв по своя воля. Имам… послание за вас. Тъй или иначе, бях принуден да дойда тук, за да ви го предам. А по пътя имаше случки, които може би ще искате също да чуете.
— Разкажи ми — настоя Морам спокойно.
Томас се досещаше защо Владетелят иска от него да говори — за да го слуша, за да открие в гласа му искреността или двуличието.
Прехвърли в ума си думите на Гад и предпочете да опази душевното си равновесие.
— Не… Нека Съветът ме чуе. И веднъж стига. Езикът ще застърже в устата ми, ако трябва да повторя това.
Морам кимна сговорчиво, но веднага попита:
— Твоето послание обяснява ли скверната луна?
Томас неволно се озърна към балкона. Окървавената луна се рееше над хоризонта като кораб, понесъл зараза. Не можа да сдържи треперенето на гласа си.
— Той просто се перчи… Това е всичко. Само ни показва какво може да направи.
У него напираше вик: „Да гориш в ада дано, Гад! Духчетата бяха безпомощни! Какво ще сториш следващия път — ще насилваш деца ли?“.
— В трудни времена ни сполетява това — изпъшка Морам. Надигна се от стола и дръпна сгъваем параван, за да закрие балкона. — Ратниците наброяват по-малко от две хиляди, Кръвната стража — само петстотин. Твърде оскъдни са редиците им за всяка друга задача освен отбраната на Весел камък. А Владетелите сме само петима. Двама са вече стари, на края на силите си, и никой от нас не е овладял повече от нищожна частица от Първата закрила на Кевин. По-слаби приятели Земята не е имала в която и да е от епохите си. И с най-задружни усилия може да не постигнем нищо друго освен поникването на проскубана тревица в Кураш Пленетор.