В капана на времето [bg]

— Не е свикнал да се храни редовно. Остави го.

— Добре. Ти продължавай. Какво направи?

— Купих си наденичка — отвърна веднага.

По-точно наденица от патешко, шунка и еленско месо с подправки, варена и сушена на слънце, дълга повече от четиридесет сантиметра и твърда като дъбова дървесина.

— Не можех да извадя шпагата си — обясни Джейми, — пък не исках да излизам при онези невъоръжен.

И така, вдигнал наденицата в готовност и зорко наблюдавайки тълпата, Джейми излязъл храбро на уличката и се отправил към наблюдателя в края ѝ.

Мъжът срещнал спокойно погледа му, без да покаже никакъв злонамерен интерес. Джейми решил, че интуицията може да го е подвела, но после забелязал, че очите на моряка се отклоняват към нещо зад рамото му. Отново послушал инстинктите си и се хвърлил напред, повалил моряка и се стоварил по очи на мръсните павета.

Тълпата се разбягала с писъци, той се претърколил, изправил се и видял как един нож профучава точно покрай него и се забива в дъските на сергия за панделки.

— Вече нямах никакви съмнения, че търсят мен — добави той сухо.

Още държал наденицата и сега ѝ намерил приложение — стоварил я върху лицето на нападателя си.

— Мисля, че му счупих носа — каза замислено. — Той се олюля назад, а аз хукнах да бягам по Рю Пелетие.

Хората по улицата се пръскали пред него като гъски, стреснати от летящия шотландец с развяваща се над коленете поличка. Той не спрял да погледне назад, но по виковете на възмутените минувачи разбрал, че нападателите му още го преследват.

Тази част на града рядко се охраняваше от Кралската стража, а самата тълпа не му предложила помощ, освен че малко забавяла преследвачите му. Никой не искал да се намесва в защита на един чужденец.

— По Рю Пелетие няма разклонения. Трябваше да се добера поне до място, където ще мога да извадя шпагата си и да опра гръб в стена — обясни Джейми. — Затова блъсках вратите, докато не открих една отворена.

Влетял в тъмния вход покрай стреснат портиер и през завеса, озовал се в средата на огромна, добре осветена стая и заковал в силно напарфюмирания салон на мадам Елиз.

— Ясно — казах, прехапала устна. — Предполагам, че не си извадил шпагата си там?

Джейми присви очи, но не ме удостои с пряк отговор.

— Ще оставя на теб, сасенак, да си представиш какво е чувството да влетиш неочаквано в бордей, с огромна наденица в ръката.

Въображението ми се оказа способно да изпълни тази задача и аз избухнах в смях.

— Господи, ще ми се да го бях видяла!

— Слава богу, че не го видя! — отвърна той трескаво, със силно зачервени скули.

Джейми не обърнал внимание на подвикванията на впечатлените домакини и тръгнал смутено през, по неговите думи, „плетеница от голи крайници”, докато не забелязал Фъргъс до стената. Кокорел се изумен насреща му.

Зарадван от това мъжко присъствие, Джейми сграбчил момчето за рамото и трескаво го заувещавал да му покаже най-близкия изход, и то незабавно.