В капана на времето [bg]

— Невероятно — казах най-искрено.

— Да — отвърна майка Хилдегард небрежно, но с ясно доловима нотка на гордост. — Много го бива да открива и подкожни тумори. И макар да не знам какво точно усеща в миризмата на дъха и урината, но издава специфично лаене, което винаги означава, че имаме работа с лошо храносмилане.

При тези обстоятелства нямах повод да се усъмня в думите ѝ. Поклоних се на Бутон и взех флаконче със стрит жълт кантарион, за да превържа раната.

— За мен беше чест да получа помощта ви, Бутон. С удоволствие ще работя с вас.

— Много мило от ваша страна — отвърна майка Хилдегард и здравите ѝ зъби просветнаха. — Лекарите и хирурзите, които работят тук, не са така склонни да се възползват от уменията му.

— О, ами… — Не исках да уронвам ничия репутация, но погледът ми към мосю Волеру в другия край на залата сигурно беше красноречив.

Майка Хилдегард се засмя.

— Е, ние приемаме всичко, което Бог ни изпрати, но понякога се чудя дали Той не ги изпраща само за да им попречи да нанесат по-голяма вреда другаде. Както и да е, нашите лекари са за предпочитане пред нищо… А вие — зъбите ѝ блеснаха отново и ми напомниха за впрегатен кон, — вие сте много по-добра от нищо, мадам.

— Благодаря.

— Но се питам — продължи майка Хилдегард, докато гледаше как правя превръзката, — защо се грижите само за пациенти с рани и счупени кости, а избягвате онези с обриви, кашлица и треска, макар че повечето дами предпочитат да се грижат именно за тях. Не мисля, че съм виждала досега жена хирург. — Под дами явно имаше предвид лечителките, предимно от провинциите, които се занимаваха с билки, отвари и мускали. Такива дами бяха и акушерките, елитът на народната медицина. Много от тях получаваха повече уважение от официалните лекари и бяха предпочитани от бедните пациенти, защото бяха не само способни, но и евтини.

Не се изненадвах, че е забелязала предпочитанията ми; отдавна бях установила, че малко неща убягват на вниманието на майка Хилдегард.

— Не е поради липса на интерес — уверих я аз. — Но нося дете, затова не мога да се излагам на зарази. Счупените кости не са заразни.

— Вече не съм толкова сигурна — рече майка Хилдегард и се озърна към една приближаваща носилка. — Напоследък има голям приток на такива случаи. Не, не отивайте. — Върна ме с жест. — Сестра Сесил ще се погрижи за това. Ще ви повика, ако стане нужда.

Малките сиви очи на монахинята ме гледаха любопитно и преценяващо.

— Значи сте не само благородна дама, но и носите дете, а съпругът ви не възразява да идвате тук? Трябва да е крайно необикновен човек.

— Е, той е шотландец — отвърнах аз, не исках да споменавам възраженията му.

— О, шотландец, значи — кимна с разбиране Майка Хилдегард. — Ясно.

Леглото потрепери до крака ми, защото Бутон скочи на пода и заприпка към вратата.