В капана на времето [bg]

По гръбнака ми плъзна студ и успях да кажа само:

— Господи Боже, Джейми!

Той поклати глава и посегна към билбокето.

— Не на Бог, сасенак. Моли се на свети Дисмас. Той е покровител на крадците и предателите.

Джейми взе билбокето от детето. Рязко раздвижи ръка и топчето се издигна в съвършена парабола, за да се спусне отново с неизбежното пльокане.

— Разбирам. — Погледнах новия служител с интерес. Той взе играчката от Джейми и пак се втренчи в нея, тъмните му очи светеха от концентрация. — Къде го намери?

— В един бардак.

— О, разбира се. Как не се сетих. — Огледах мръсотията и петната по дрехите му. — Посетил си го по някаква съвсем порядъчна причина, предполагам?

— Да. — Облегна се назад, прегърна коленете си и усмихнат загледа как закопчавам жартиера си. — Мислех, че ще искаш да ме завариш там, отколкото в някоя тъмна уличка с разцепена глава.

Момчето прикова поглед някъде покрай билбокето, към масичката до стената, където имаше пасти с глазура. Малкият заострен розов език се стрелна по долната му устна.

— Мисля, че протежето ти е гладно — казах аз. — Защо не го нахраниш, а после ще ми разкажеш какво, по дяволите, се случи този следобед.

— Ами, тъкмо бях тръгнал към пристанището — започна Джейми и послушно се изправи, — точно подминавах Рю Егльонтайн, когато усетих нещо с тила си.

Джейми Фрейзър беше прекарал две години в армията на Франция, беше се бил и беше крал с банда шотландски „пройдохи”, беше преследван като престъпник из планините и равнините на родната си страна. И поради всичко това бе развил изключителен усет за преследвачи.

Не знаеше как разбира — дали по шума на твърде близки стъпки или от сянка, която не ѝ е мястото там, или от нещо друго, не така осезаемо, вероятно витаещата миризма на зло във въздуха, — но бе наясно, че не бива да пренебрегва настръхването на косъмчетата по тила му.

Подчинявайки се мигновено на инструкциите на гръбначния мозък, той свил вляво вместо вдясно на следващия ъгъл, шмугнал се покрай една сергия с миди, после между количка с парени пудинги и друга с пресни тиквички, към малка месарница.

Притиснал се до стената близо до входа и започнал да наднича иззад увесените на куки животински трупове. Двама мъже се появили в уличката само след секунда. Вървели един до друг и се озъртали.