Кръвта на боговете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553829
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвта на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
- Пет години са достатъчни да оправим грешките на миналото - каза той. - Дано боговете ни се усмихват поне през това време.
- Cera ще дойдеш ли с мен в Рим, за да видиш как това се превръща в закон? - с усмивка го попита Октавиан.
- Не бих го пропуснал за нищо на света - отвърна Марк Антоний.
Бреговата линия на Сицилия беше идеална за пиратски флот. Високите хълмове непосредствено до морето позволяваха на Секст Помпей да чете подаваните с флагове сигнали и да праща галерите си на бързи нападения. Робите гребци напрягаха всичките си сили и носовете на корабите пореха морето. Сексг примижа срещу яркото изгряващо слънце, за да разчете сигналите, и се озъби, когато видя червения флаг, подобен на капка кръв на фона на планинския връх. Сигналът едва се виждаше заради пушека от вулкана в центъра на големия остров - боботещо чудовище, което разтърсваше земята и караше мъртва риба да изплува на повърхността, където хората му я пронизваха с харпуните си и с радост откриваха, че вече е сварена. Нощем понякога виждаха смътно сияние от върха - идваше от разтопената скала, която бълбукаше и пълзеше по склоновете.
Пейзажът идеално отговаряше на омразата му и беше опияняващо, че разполага с власт и кораби, за да налага волята си. Вече не рискуваше да си навлече гнева на римския флот всеки път, когато пращаше екипажите си да атакуват търговски кораби. Римският флот беше негов, със заповед върху пергамент, запечатана с огромен восъчен печат и лента. Старшите офицери можеха само да му отдават чест и да се подчиняват, когато видеха печата. От този момент той разполагаше с оръжие, мощ- но каго всяко друго, което бе на разположение на Рим. Даже гю-мощно, като се имаше предвид, че с това оръжие държеше крайбрежието в мъртва хватка. Натоварените със зърно кораби от Африка и самата Сицилия вече не плаваха към полуострова. Рим беше откъснат от половината храна и стоки, от които се нуждаеше, а Секст можеше много повече.
Обърна се към Ведий, новия си пръв помощник. Вероятно щеше да е по-компромисно, ако беше назначил на негово място някой от старшите офицери, но Ведий беше с него от години като пират и Секст му имаше доверие. Ведий още нямаше трийсет, но му липсваха острите очи, необходими да разчита флаговете, и затова чакаше да чуе новината, почти разтреперан от възбуда. Ког ато Секст го огкри, той беше кръчмарски вълк и свързваше двата края, като се биеше за нари, повечето от които изпиваше или пропиляваше на зарове. Бяха открили нещо в другия първия път, когато Секст го просна на земята и му счупи челюстта. Ведий го беше атакувал три пъти през следващия месец, но всеки следващ опит беше по-неуспешен от предишния и накрая той се отказа от желанието да си отмъсти и започна да проявява интерес към римския благородник, който говореше и се държеше като човек от простолюдието. Секст се усмихна на човека, който не беше знаел какво означава редовно хранене, преди да стъпи на галера и да започне да напада римски кораби. Явно дори вълк можеше да бъде опитомен с доста^чно храна.
- Вдигнат е червеният флаг. Някъде там има храбра душа, рискуваща живота си, за да закара дрънкулки на господарката си.
В миналото вторият флаг щеше да бъде жизненоважен, тъй като показваше броя на корабите. Един или два означаваха мишена, но повече представляваха прекалено г олям риск и хората му оставаха скрити в заливите и теснините покрай брега.
Сърцето на Секст затуптя по-бързо в очакване на познатото удоволствие. Той стоеше на палубата на чудесна римска галера с легионери и роби, готови да грабнат веслата и да я изстрелят в морето. В малкия залив, където беше прекарал нощта, бяха хвърлили котва още пет галери и очакваха заповедите му. Той извика на подаващия сигнали и загледа как собственият му флаг изпълзява по мачтата. Гребците бяха събудени от плю- щенето на камшици. Другите галери отговориха с дисциплина, която започваше да му харесва - вдигнаха котви и приготвиха греблата само за няколко мига. Едва не се разсмя на глас, когато усети как корабът му поема през тъмните води към открито море. Другите също се стрелнаха напред като излезли на лов ястреби. Неговите грабливи птици, само половин дузина от смъртоносните кораби, които му бяха предоставени. Крайбрежието приютяваше двеста галери от любопитни очи и всички те очакваха заповедите му.