Гробовни тайни [bg]

Стоеше с гръб към мен, затова не виждах лицето й. Чуваше се само потракването на лъжицата по стените на тигана.

— Нямаше причина да ти казвам.

— Не мислиш ли, че беше редно да го споменеш?

— Не обичам да говоря за това. Беше грешка. А и беше много отдавна.

Софи остави лъжицата и се обърна към мен.

— Виж, тази история няма нищо общо с това, което се случва в момента.

— Сигурна ли си?

— Казах ти, всичко е минало! — избухна тя. — И между другото, това не е твоя работа. Не съм длъжна да ти казвам всичко!

Права беше, но грешеше, като казваше, че не е моя работа. Бях въвлечен в тази история от момента, в който ми се обади и ме помоли за помощ. Каквато и игра да играеше Тери, тя засягаше и двама ни.

Сосът вреше и бълбукаше в тигана.

— Трябва да го разбъркаш — казах аз и отидох на горния етаж.

Пътната чанта беше в стаята ми. Нахвърлих вътре останалите си вещи. Последното, което ми се искаше в момента, бе да пътувам няколко часа до Лондон, но Софи беше в безопасност с Милър и Крос. Вече нямах никаква причина да остана, а и ми омръзна да се чувствам използван.

Бях прибрал всичко, когато чух шум откъм вратата. Софи стоеше там и ме наблюдаваше.

— Какво правиш?

Дръпнах ципа на чантата си.

— Време е да си тръгвам.

— Сега ли? — попита ме тя изненадано.

— Имаш двама въоръжени охранители. Всичко ще е наред.

— Дейвид… — Тя затвори очи и разтърка слепоочията си. — Господи, не мога да повярвам, че след всичкото това време Тери Конърс все още ми създава неприятности! Добре, съзнавам, че трябваше да спомена за него. Съжалявам, щях да го направя, само че… трябваше ми още малко време. Не се гордея с тази история. Преживявах труден момент и… просто така стана. Връзката ни не продължи дълго, беше по-скоро флирт. Каза ми, че с жена му са разделени и чака да получи развод. Престанах да се виждам с него в момента, в който разбрах, че ме лъже. Това е всичко.