Лятото на ангелите [bg]
- Автор: Хатчисон Дот
- Серия: Колекционерът #3
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Милениум
- ISBN: 978-954-515-450-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лятото на ангелите [bg]». Краткое содержание книги:
„Завладяваща тъмна история за насилие и изкупление през очите на жертвите. Първокласен криминален трилър за любителите на серийни убийства. „Крайм Бук Ривю
„Хъчисън е уловила перфектния баланс между мрака на ужаса и светлината на надеждата, което превръща последната част от Колекционерската трилогия в изключително четиво на доказан майстор в жанра. „Бродуей Букс ъф Уърлд Ривю
Телефонът ми звънва. Вадя го от джоба си, но не успявам да се заставя да го вдигна. Не и ако обаждането означава едно мъртво дете.
Стърлинг го взима от ръката ми, поглежда екрана и изтегля зелената слушалка.
— Киърни, тук са Мерседес и Стърлинг.
— Страхотно — гласът на Кас се чува тънък и далечен, може би и тя използва високоговорител. — Бърнсайд прегледа достъпа до всички досиета в службата през последните няколко седмици и специално внимание отдели на онези, отваряни, без да е добавяна допълнителна информация, и които е най-вероятно да са с подправен достъп.
— Добре. Това насочва ли ни към Глория?
— Ето тук положението става странно…
— Странно в какъв смисъл?
— Ами например много пъти досиетата на децата ни, освен всички други, са преглеждани в дните за химиотерапия на Глория. Чиновниците в архива нямат дистанционен достъп.
— Значи някой друг използва логина на Глория. Може ли да е Лий?
— Ако е той, не го прави от компютъра си — чист е и чиновниците вероятно щяха да са забелязали, ако е сядал на компютъра на Глория. Истински странната част е, че има и едно търсене, което излиза почти всеки ден, а не е в юрисдикцията на службата в Манасас. В Стафорд е и за този адрес дори няма активно досие на „Закрила на детето“. Можеш ли да се сетиш защо някой би проверявал за сигнали адрес, който не само не е в тяхната юрисдикция, но е и извън ловните им територии?
— Стафорд? Стафорд, Стафорд… — вслушай се в инстинкта си, Мерседес, подсказва ти нещо… — Прекарай този адрес спрямо старите ми случаи.
— Да видим… — в тишината в къщата чувам щракането на клавиши по телефона. — Мили боже, Мерседес! Преди девет години, четиринайсетгодишно момиче на име Кара Ерет. Баща й я бил, изнасилвал и я заставял да проституира с приятелите му. Мамка му! Била си с нея в болницата.
— Ангел пазител — мърморя и си спомням. — Тя каза, че най-накрая си имала ангел пазител. Майка й забила колата си в дърво, когато Кара била на девет или десет. Баща й е още в затвора — и там ще векува, ако си спомням добре, — така че не продължава да живее в онази къща. И се съмнявам и Кара да живее там. Проверихме случая й тази сутрин, но не успяхме да я проследим след гимназията; къде е тя сега?
— Ще поровим и ще разберем. Ще ти се обадя, когато получим сведения.
— Кара Ерет… — повтаря Стърлинг, сякаш опитва името на вкус. — Беше в краткия ни списък. Но каква е връзката й с Глория? Или с онзи, който използва логина на Глория?
Клатя глава, последните парченца от пъзела са все още извън обхвата ми.
— Била е руса като малка, но баща й боядисвал косата й червена, когато започнал да я дава „под наем“ на приятелчетата си… — разказвам на партньорката си подробностите, които съвсем наскоро прочетох и още ме потискат. — Ами ако търсим Кара, но тя…
Телефонът ми звънва, преди да довърша мисълта си, но не е Кас. Непознат номер е.
— Рамирес.
— Мерседес — разнася се дрезгав шепот. — Мерседес, тя е тук!
— Тук ли? Къде тук? Кой се обажда?
— Емилия! — шепне момичето от другата страна на слушалката. — Жената, която уби родителите ми, тя е тук — при чичо ми Линкълн!
26
— Пътуваме към теб! — обещавам незабавно, а Стърлинг вече е извадила ключовете и телефоните си още преди да стигнем до вратата. Подхвърля ми ключовете, за да може да приготви телефоните. — Емилия, ти на сигурно място ли си? Криеш ли се?
— Не, трябва да предупредя чичо си!
— Емилия, трябва да се скриеш! — ръцете ми не треперят, когато пъхам ключа и стартирам двигателя, обучението побеждава адреналина. Виждам, че Стърлинг пише на Кас от единия телефон и търси номера на полицията в Шантили на другия.
— Няма да го оставя да умре, както умря мама! Той наистина много добре се грижи за мен. Мил е и не ме наранява. Не мога просто да го зарежа!
— Тя в къщата ли е? — питам, докато потеглям от паркинга. Стърлинг грабва телефона от рамото ми и го превключва на високоговорител, а после го намества в стойката, щръкнала от запалката.
— Не. Обикаля наоколо.
— С чичо си сами ли сте у вас?
— Не. Приятелката му е тук.
— Добре, Емилия, тичай в стаята им, ако можеш да го направиш, без да те видят през прозореца. Събуди ги. Но действай потайно. Ако сте шумни, може да пострадате всички. И дръж телефона у себе си.
Чувам тежко дишане отсреща. Богородице, ама че смело момиче! Стърлинг свива шепи около устата си и микрофона на телефона си, за да приглуши разговора с дежурния полицай в Шантили. Свиря с гуми като прилеп от ада, чуквам другия й телефон и завъртам пръст — най-близкото до „буркан!“, което мога да наподобя.