Отровни думи [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-376-5
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Отровни думи [bg]». Краткое содержание книги:
— Пътеките — досети се Изабел. — Рор Пара е разчиствал пътеките за езда за Доминик. Една от тях минава почти до колибата. Достатъчно близо, за да я забележи човек.
— Което се случи с мадам Жилбер — напомни Бовоар. — Ако вярваме на думите ѝ, не е попадала на къщичката по време на предишна разходка с кон.
— Но конете ги нямаше доскоро — отбеляза Лакост. — Докараха им ги чак в деня след убийството.
— Все пак може да е ходила пеша по старите пътеки — предположи Гамаш. — Подготвяла се е за конете и е искала да прецени къде да прати Рор да разчисти.
— Той може също да е минавал пеша по пътеките — добави Жан Ги. — Или онова момче, синът му. Хавък. Пара беше споменал, че го взима да му помага.
Колегите му се замислиха. Не, не намираха разумна причина някой от двамата мъже да е вървял по старите пътеки за езда, преди да ги разчисти.
— Но защо да убиват самотника? — попита Изабел. — Дори ако приемем, че Доминик Жилбер или някой от семейство Пара го е намерил, не виждам смисъл. Да, може да са го убили заради съкровищата. Но тогава защо не са взели нищо?
— Може и да са — отвърна Бовоар. — Знаем какво сме намерили, но може преди да е имало още.
Сякаш цял тон тухли се стовари върху главата на Гамаш. Защо не се беше сетил по-рано? Толкова бе поразен от намереното в колибата, че дори не му хрумна възможността нещо да е липсвало.
Полицай Моран лежеше под завивките и се опитваше да се намести така, че да му е удобно. Налагаше се да спи в легло, оправено за мъртвец, и чувството бе странно.
Затвори очи. Обърна се на едната страна. После на другата. Отвори очи и се взря в светлината на огъня, който потрепваше в камината. Колибата вече не бе толкова страшна. Дори бе станала почти уютна.
Моран удари възглавницата с юмрук няколко пъти, за да намести перушината в нея, но усети нещо твърдо.
Надигна се в леглото, взе възглавницата и я размачка. Определено вътре имаше и нещо друго, не само пух. Стана, запали една от газените лампи и свали калъфката. Отвътре бе пришит дълбок джоб. Внимателно пъхна ръка до лакътя и заопипва като ветеринар, който преглежда бременна кобила. Напипа с пръсти нещо твърдо и възлесто.
Извади предмета и го вдигна пред газената лампа. Беше изящна дърворезба. Мъже и жени на борда на кораб. Всички гледаха напред, отвъд носа на кораба. Моран се възхити на майсторската изработка. Човекът, който бе създал дърворезбата, умело бе предал вълнението по време на пътешествие. Същото вълнение, което Моран и сестра му изпитваха като деца, когато цялото семейство се отправяше с колата на екскурзия до Абитиби103 или Гаспе104.
Разпозна радостното очакване, изписано на лицата на пътешествениците. Огледа по-внимателно и забеляза, че повечето носят чанти и торби и са на всякаква възраст — от пеленачета до немощни старци. Някои бяха във възторг, други — в очакване, а трети изглеждаха спокойни и доволни.
Всички бяха щастливи. Корабът бе изпълнен с надежда.
Платната, колкото и да бе невероятно, също бяха изработени от дърво, издялано до тънък слой. Моран обърна кораба. На дъното бе надраскано нещо. Приближи го още повече до светлината на лампата.
Дали беше някаква руска дума? Заради иконите полицай Лакост бе предположила, че убитият е руснак. Дали това бе името му? Изписано на тяхната странна азбука?
После му хрумна идея. Върна се до леглото и опипа другата възглавница. И в нея имаше нещо твърдо. Извади го и съзря още една скулптура от дърво, изработена също толкова детайлно. На нея бяха изобразени мъже и жени, струпани на брега на воден басейн и загледани в далечината, към хоризонта. Някои изглеждаха объркани, но повечето сякаш бяха доволни, че са там. В долната част на втората дърворезба също имаше издълбани букви.
Моран обърна скулптурата и я постави на масата до първата. Тези творби излъчваха радост и надежда. Привличаха погледа му така, както никое телевизионно предаване не бе успявало да го заинтригува.
Но колкото повече се взираше в тях, толкова по-неловко се чувстваше, сякаш нещо го наблюдаваше. Хвърли поглед към кухнята и набързо се огледа из стаята. Когато отново се извърна към дърворезбите, с изненада установи, че тревожното усещане идва от тях.
По гърба му полазиха тръпки и младият полицай рязко се обърна към тъмното помещение. За миг съжали, че не е запалил повече лампи. Нещо блещукащо привлече вниманието му. Горе, нависоко. В най-далечния ъгъл на колибата. Дали бяха очи?
Хвана цепеницата, сниши се и пропълзя безшумно напред. Щом се приближи към ъгъла, блещукането придоби по-ясна форма. Идваше от паяжина, която улавяше и отразяваше мекото сияние на лампата. Но в нея имаше нещо необичайно. Когато очите му привикнаха към мрака, косите му настръхнаха.
103
Езеро в североизточната част на провинция Онтарио, част от което попада в Западен Квебек. — Б.р.
104
Град с историческо значение за американските франкофони, разположен на едноименния полуостров в Източен Квебек. — Б.р.