Измамна светлина [bg]

— Открих и данъчното й досие. Миналата година декларираните й доходи са били двайсет и три хиляди долара. Но е затънала в дългове. Кредитни карти. Три броя. Всичките с изчерпан кредит. Очевидно приема кредитния лимит не за таван, а за цел. Като повечето задлъжнели хора успява да заблуди кредиторите си, но много скоро всичко ще се срути.

— Дали го съзнава обаче? — попита Гамаш.

— Трудно би било да е иначе, освен ако не е напълно луда.

— Още не си я виждала — каза Бовоар. — Лудостта е едно от добрите й качества.

Андре Кастонге усети ухание на кафе.

Лежеше в леглото, на удобния матрак, под завивката с гъши пух и чаршафите с шестстотин нишки на квадратен сантиметър. И му се искаше да е мъртъв.

Чувстваше се, сякаш го бяха пуснали от много голяма височина. И в резултат той някак си бе оцелял, но беше целият сплескан и в синини. Протегна треперещата си ръка към чашата с вода и жадно изгълта остатъка. Почувства се по-добре.

Бавно се надигна в седнало положение, като си даваше време да се приспособи към всяка нова поза. Накрая се изправи и загърна отпуснатото си тяло с халата за баня. Никога повече, каза си, когато се затътри до банята и се вгледа в отражението си. Никога повече.

Но беше казал същото и вчера. И предишната сутрин. И по-предишната.

Екипът от Sûreté прекара сутринта в сградата на старата държавна железница, пригодена за временен полицейски щаб. Ниската тухлена стогодишна постройка се намираше срещу Трите бора, от другата страна на река Бела Бела. Изоставена бе преди десетилетия, след като влаковете просто спрели да спират там. Без обяснение.

Известно време треновете продължавали да пухтят покрай селото, да криволичат през долината и между планинските възвишения. Докато изчезнат зад завоя.

Но един ден дори те спрели. Нямало го вече експреса в дванайсет. Нямало го и влака за мляко от Вермонт в три следобед.

Не останало нищичко, с което жителите на малкото селище да си сверяват часовниците.

И така заедно с влаковете в Трите бора спряло и времето.

Железопътната гара си стояла празна, докато един ден на Рут Зардо й хрумнала мисъл, която не включвала маслини и кубчета лед. Доброволната противопожарна команда на Трите бора щяла да завземе мястото. С Рут начело доброволците обсадили старата тухлена сграда и се разположили в нея като у дома си.

Точно като екипа от отдел "Убийства". В едната половина на просторното помещение се намираше противопожарното оборудване — брадви, маркучи, каски. Камион. В другата половина имаше бюра, компютри, принтери, скенери. По стените висяха плакати с правила за пожарна безопасност, подробни карти на региона, снимки на носители на наградата за поезия на генерал-губернатора (в това число и Рут) и няколко големи табла със заглавни надписи като: заподозрени, улики, жертва и въпроси.