Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— По дяволите. Приближи и спри автомобила, така че да мога да направя няколко хубави снимки — каза Ковач и се протегна за фотоапарата, който лежеше пред нея на пода пред седалката до шофьора.

— Не знаех, че работиш допълнително за „Чуто и видяно“ — въздъхна по-възрастният ѝ колега, който копнееше за дома си и собственото си легло от твърде много часове. Но тъй като Ковач беше именно Ковач, той, естествено, постъпи както тя поиска. Свърна на едно свободно място за паркиране, изгаси светлините и зае дискретна позиция стотина метра по-надолу по улицата.

— Онзи със синьото сако е барон Улрик фон Комер — каза колегата ѝ. — Ако не ми вярваш, погледни в произволно избран брой от онова вестниче, за което ти споменах. Говори се, че той е един от най-изтъкнатите кльопачи гратисчии в тази страна. Той се мъдри ухилен на кажи-речи всяка страница, в момента, в който се изкара малко безплатна храна и пиене.

— Зарежи го него — каза Ковач, веднага щом щракна първите снимки. — За другите двама ти говоря.

— И кои са те? — попита колегата ѝ. — Нямам си и най-малка представа, ако мен питаш, но ако се съди по външността им, никак не изглежда да са от живеещите в района. Нито пък някои от така наречените приятели на краля, независимо от всичкия бълвоч във вестника.

— „АА“ — каза Ковач. — Лаурел и Харди на мотоциклет. Онзи огромният с черното кожено яке, с конската опашка се казва Фредрик Окаре, а другият, който е наполовина колкото него и тежи само деветдесет килограма, е най-добрият му приятел. Той се нарича Анхел Гарсия Гомес. По-известен като Лудия, Ел Локо. Това е галено име, за сведение.