Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Разбирам, Бекстрьом — каза Аника Карлсон. — Проблемът ми обаче е, че може да има и друга възможност, която не е толкова весела.

— И каква е тя?

— Лично разговарях и с „Такси Стокхолм“, и със собственика, за когото работи Ара. С „Такси Стокхолм“ говорих вчера. Говорих с обичайната ни връзка и тя ми каза, че още преди няколко дни, което означава, че трябва да е било миналия вторник, им е позвънил наш колега, който поискал името на таксиджията, който карал определено такси в нощта срещу понеделник. По някаква причина въпросното превозното средство е имало същия регистрационен номер като на автомобила, който нашият свидетел е карал.

— И какво казала тя тогава? — попита Бекстрьом. „Не е добре“, помисли си той.

— Тя го пренасочила към компанията, която притежава превозното средство — каза Аника Карлсон. — Току-що говорих с тях. На тях им позвънили в сряда сутринта.

— И какво казаха те?

— Същото, с тази разлика, че дали на така наречения ни колега и името, и адреса на нашия свидетел.

— А този колега, той има ли си име? — попита Бекстрьом.

— Не — отвърна Аника Карлсон. — Поне никой не си спомня. Нашият контакт от „Такси Стокхолм“ е съвсем сигурна, че той не е казал името си. Като цяло, звучал е като нас според нея.

— Добре — каза Бекстрьом. — Едва ли е станало така, че сме започнали да се надпреварваме и някой от нашите така наречени колеги е направил въпросното запитване. В първоначалната обща суматоха, която настана, след като те получиха благословената новина за внезапната кончина на адвокат Ериксон.

— Не — отвърна Аника Карлсон. — Питах всички. Всички просто клатят глава. Впрочем защо ли му е нужно на някого да го прави. Та нали свидетелят сам дойде при нас, и то още в понеделник следобед. Което означава, че има някой друг, който го търси, и точно този път ми се струва, че това не е някой обикновен журналист, който е тръгнал да разследва и се е представил за полицай. Този път ми се струва, че положението е доста по-сериозно.

— Гарсия Гомес, Окаре? — предположи Бекстрьом.

— Именно — каза Аника. — Мисля, че най-вероятно са те. Ако този, който е седял в „Мерджана“, когато нашият свидетел за малко да прегази Гарсия Гомес, е пуснал фаровете зад него, той със сигурност е успял да запише регистрационния номер на таксито му. Или пък табелката с номера на покрива, ако не друго. Тя без съмнение е светела, тъй като е бил свободна кола и е можел да поеме нов курс.

— Разбира се — каза Бекстрьом. „Никак не е добре, никак“, повтори си наум той. Що се отнасяше до него самия, той скоро щеше да се натъпче обилно като за начало, а след това да прекара почивните дни както обикновено. Веднага след като тази войнстваща лесбийка го остави, за да може да се измъкне.

— И така, какво ще правим? — попита Аника Карлсон.

— Ще направим обичайното — каза Бекстрьом. — Ще говорим с прокурора, така че да можем да приберем свидетеля. Открийте го бързо, хванете хубостника, и то незабавно. Ще бъде доведен на разпит без предварително изпращане на призовка и колкото по-скоро, толкова по-добре. Кажете на детективите да проверят адресите му и освен това да не изпускат от поглед нашите двама заподозрени и техните приятели. Така че да не го сполети нещо по-лошо от настинка. А стане ли напечено, няма да е зле да задържим и двамата — и Окаре, и Гарсия Гомес.