Истинската история за носа на Пинокио [bg]

В петък, 31 май, кралят и кралицата дадоха прием в двореца „Дротнингхолм“ за петдесет гости, по-голямата част от които бяха техни лични приятели, и въпреки че това не беше някакво грандиозно празненство, сред гостите имаше достатъчно важни особи, за да се изисква присъствието и на осем различни охранители на мястото същата вечер. Освен това определено беше по-весело, отколкото от Службата за сигурност можеха да очакват. Купонът се проточи до след полунощ и към десет часа вечерта дежурните в отдела за охранители получиха позволение да заменят двама от телохранителите, които бяха на работа от сутринта, а освен това щяха да застъпят наново на смяна рано на следната сутрин.

По причини, които не ставаха ясни от доклада на разузнаването, получен от Дан Андершон, двамата колеги, които били освободени, за да се приберат по домовете си и да се наспят, избрали все пак да завършат вечерта с кратка обиколка на района около двореца. „Вероятно с цел да проверят ситуацията, докато все още били наоколо“, помисли си Дан Андершон, който оценяваше подобни малки инициативи.

Когато преминавали край къщата, в която живеел барон Фон Комер, те забелязали нещо, което ги накарало още същата вечер да изготвят доклад за произшествието.

Барон Фон Комер е имал посещение от двама мъже, с които такъв като него не би следвало да другарува. Баронът и двамата му посетители стояли в градината пред полуотворената външна врата на къщата и преди да се разделят, той се ръкувал с двамата, макар че снимките, направени от телохранителите, даваха усещането, че гостите, а не Фон Комер, са проявили инициативата първи да протегнат ръка при сбогуването.

Единият от двамата телохранители, които били наскоро назначени, беше криминален инспектор на трийсет и една години. Тя се казваше Сандра Ковач и през тези десет години работа като полицай беше работила най-вече като детектив. Когато завърши Полицейската академия, беше назначена веднага в Шведската служба за сигурност и няколко години по-късно тя заедно с началника си се прехвърлиха в Националната следствена служба, в тамошното детективско звено. Там тя работеше в една група, чиято задача беше да следи прецизно стотина от най-отявлените организирани престъпници в страната.

Сред колегите си Сандра Ковач имаше много добра репутация. Тя притежаваше всички качества, които характеризират първокласния детектив. Беше създала много добри контакти, беше се сдобила със славата на сериозен и отговорен човек и мигновено разпозна двамата посетители на Фон Комер.