Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Остават някои пречки — заяви Бекстрьом, облегна се на стола и сключи пръстите си във формата на свод. — Подскажете ми възраженията, с които той би могъл да излезе.

— Кръвта му е останала там от предишно посещение при Ериксон — предложи Фелисия Петершон. — Което, разбира се, е лъжа, но не може да се приведе доказателство, което да е извън всякакво съмнение, тъй като нашата ДНК проба няма времеви маркер.

— Наистина няма — съгласи се Аника Карлсон. — Може и още по-лошо да е, например, че ние сме заложили неговата ДНК на местопрестъплението. Чувала съм и по-лоши неща от такива като него.

— Е, да, разбира се — каза Бекстрьом и сви рамене. — Но големият проблем все пак е, че Гарсия Гомес… най-вероятно… има алиби за часа на престъплението. Раните, които той е възможно да има по тялото, когато ни се удаде възможност да ги видим, може, разбира се, да са възникнали във връзка с онова състезание, в което е участвал, докато някой друг се е вихрил при горката ни жертва.

— Само че там не могат да се хапят, все пак — възрази Стигсон, който почти не пропускаше телевизионните състезания по бойни изкуства. — В бойните спортове, имам предвид. Да предположим, че имаме този късмет зъбите на псето да съвпадат със следите от раната на бедрото на Гарсия Гомес…

— Независимо от това алибито му пак остава — прекъсна го Бекстрьом. — Освен това Гарсия Гомес, ако все пак признае, че е бил в къщата на Ериксон, просто се е защитавал срещу едно побесняло куче, което ненадейно му е налетяло. Какво като е грубо изстъпление срещу животно? В случая това не е достатъчно. Дайте ми нещо по-добро — продължи той и впери поглед в Стигсон.

— Ако искате, мога да го задържа и да ви го доведа — каза Лиса Лам и кимна любезно към Бекстрьом. — Ако не друго, поне ще има възможността лично да предяви тези възражения, които току-що чух. И аз съм ги чувала всякакви от този род.

„Много добре — помисли си Бекстрьом. — Никак не беше глупава, като се има предвид, че това беше първото нещо, което казваше по време на срещите им.“

— Ще бъда благодарен за това — каза Бекстрьом. — Ако може за ден или два, ще е най-добре. Бих искал да ми е на разположение малко повече, преди да го тикнем в пандиза.

— Ще се уреди — каза Надя.

— В някои ситуации е важно да не се бърза — каза Бекстрьом и изпусна въздишка. — Такъв като Гарсия Гомес няма да ни избяга. Да извадим всичко, което имаме за него, че когато го вкараме в пандиза, да има за какво да говорим. Впрочем той има ли сребрист „Мерджан“?

— Нет — отговори Надя и се усмихна. — Това означава „не“ на руски, ако някой се чуди. Вече проверихме. Нито той, нито неговият добър приятел Фредрик Окаре. Това го проверихме още когато съпоставяхме нашия първи списък с възможните извършители със списъка на възможните автомобили. Както вероятно си спомняте, Окаре бе включен в разследването още когато разговаряхме с колегите на Ериксон, а за всеки случай проверихме всички от неговото обкръжение, които бяха включени в регистрите на криминално-разузнавателната служба, така че Анхел Гарсия Гомес беше включен по тази причина. Що се отнася до превозните средства, остават ни едва около сто, които вече проверяваме ръчно. Освен това започнахме да преглеждаме икономическото състояние на Ериксон. Колегата Блад се занимава с този въпрос.