Истинската история за носа на Пинокио [bg]

69

Веднага след като заседанието им приключи, Бекстрьом се скри в кабинета си. Часът вече наближаваше дванайсет и беше крайно време той да приключи с последното задължение, преди да напусне полицейския участък и да се влее в по-цивилизования живот.

Първо той размести купчините хартия на бюрото си. След това разстла последната купчина върху разчистеното място пред стола, на който седеше. Бекстрьом кимна доволно, когато приключи с това. „Дори и някой петоколонник, когото управата на полицията със сигурност е внедрила в близкото му обкръжение, би трябвало да заключи, че на това бюро седи един много зает човек“, помисли си Бекстрьом и в този миг чу характерното почукване на вратата си, което можеше да означава само едно.

— Заповядай, седни, Аника — покани я Бекстрьом, като се преструваше, че чете документите си, макар че тя междувременно вече се беше настанила на стола за посетители.

— С какво мога да ти помогна? — добави той, бутна листовете настрана и ѝ кимна любезно.

— Нашият свидетел, таксиджията — каза Аника Карлсон.

— Е, какво става с него? — попита Бекстрьом.

— Търсим го вече два дни. Ни вест, ни кост от него, въпреки че той обещал на Ек да се яви за нов разпит. Имам лоши предчувствия, много лоши предчувствия имам — обобщи Аника Карлсон.

— Карай подред — предложи Бекстрьом.

От два дни колегата Ек, а също така и други от групата за разпити правили опити да се свържат с Ара Дости. Трябва да са му звънили над десет пъти и да са оставяли също толкова съобщения на телефона му без никакъв резултат; Тогава позвънили на работното му място, откъдето им казали, че той си взел болнични още същия ден, но че в същото време ги уверил, че ще се обади след почивните дни, ако се почувства малко по-добре. Според това, което казал на работодателя си, имал силна простуда и с оглед на собственото си здраве и това на клиентите решил да остане у дома няколко дни.

— Какъв е проблемът? — попита Бекстрьом и вдигна рамене. — Жив е във всеки случай, нали? Най-малкото вчера е бил жив. „Освен това може и да е вярно, предвид всички идиоти около него, които кашлят и подсмърчат и застрашават здравето му“, помисли си той.

— Ами проблемът е, че имам усещането, че се е омел — каза Аника Карлсон и втренчи поглед в него.

— Или просто е изключил телефона си — възрази Бекстрьом.

— Помолих Стигсон и неговия колега да го потърсят в жилището му в Шиста — каза Аника Карлсон. — Те ходили там снощи и според тях апартаментът бил празен. Същото нещо и когато отишли там тази сутрин. Няма и помен от Ара Дости. Тихо и тъмно е в апартамента, където той живее.

— Което не пречи да лежи у дома при мамичка или при момичето си, докато се лекува — упорстваше Бекстрьом.