Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— По-добре ти ми разкажи, Йени — каза Бекстрьом, удостои я с полуусмивка а ла Клинт Истууд, облегна се и качи краката си на масата. За по-сигурно ги кръстоса.

— Нашата свидетелка се обади отново.

— Коя от всички? — попита Бекстрьом. „Трябва да са станали към сто досега, от които, да се надяваме, ще има двама-трима, които няма да се окажат чисти митомани.“

— Нашата анонимна свидетелка. Онази от „Дротнингхолм“, която видяла как удрят барона с тръжния каталог. Тя е изпратила ново писмо, което пристигна тук тази сутрин. Разпознала извършителя, когато видяла снимките му във вестника. И е сто процента сигурна.

— Кой е той? — попита Бекстрьом, макар вече да се досещаше за отговора.

— Адвокат Тумас Ериксон. Нашата жертва на убийството — отвърна Йени Рогерсон. — Освен това, проверих автомобилите, които той притежава. Тя спомена за някакви деветки в края. Вярно е, така че и това е сто процента — каза Йени и почука с показалеца си по пластмасовия джоб с документите, които му беше донесла.

— Деветките в края? — „За какво, по дяволите, говори тя“, недоумяваше той.

— Регистрационната табела на колата на извършителя — поясни Йени. — Както най-вероятно си спомняте, когато нашата анонимна свидетелка се обади за първи път, тя не си спомняше регистрационния номер на автомобила, но беше в голяма степен сигурна, че имало една или две деветки в края.

— Значи си проверила притежаваните от Ериксон автомобили? — попита Бекстрьом.

— Точно така, шефе — каза Йени Рогерсон, усмихна се и взе листовете, които му беше донесла. — Тези данни ги получихме още в миналия понеделник. Неговите автомобили стояха в гаража в къщата, където той беше убит. Ериксон изглежда е разполагал с две превозни средства. Един зелен английски джип, „Рейндж Роувър“, чийто собственик е самият той, и едно черно „Ауди“ А8, което се води на адвокатската му фирма, а неговият регистрационен номер е XPW 299. Признавате ли, че бях права, или да?

— Мисля, че си права — каза Бекстрьом. — Въпреки че ми е много трудно да повярвам, че онзи гей антиквар е убил Ериксон. — „Възможно е той да е бил този, който е седял на дивана и се е насрал“, помисли си той.

— Да — съгласи се Йени и кимна ентусиазирано. — Този момент смущава и мен. Наистина не сме се срещали, говорихме само по телефона, но не ми изглежда читав. Звучеше ми по-скоро като самонадеян тип, от онези с вирнатите носове. Затова си помислих, че може да сме разсъждавали грешно в тази връзка. Ако искате, мога да разкажа как разсъждавах, когато открих връзката между Ериксон и този Фон Комер.

— Да, щом искаш — каза Бекстрьом. „Кои ние и каква връзка?“, запита се наум той.

— Първо, естествено, си помислих, че онази старица със зайците, Астрид Елисабет Линдерот, стои зад всичко. Това беше, когато ми стана ясно за връзката между убийството на Ериксон и че той е бил този, който очевидно се е нахвърлил на нашия барон на паркинга, но после се сетих, че тя също така е и жертва, нали ѝ взеха заека, искам да кажа…