![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Чакай малко — прекъсна я Бекстрьом. — Що се отнася до заека, нали онази откачалка Фриденсдал се беше погрижила да ѝ го вземат. Да не искаш да кажеш, че Фриденсдал стои зад всичко? — „Става все по-добре и по-добре.“
— Не — каза Йени и поклати нетърпеливо глава. — И Фриденсдал не би могла да бъде. Освен това тя беше заплашена от онзи ужасен тип, срещу когото не посмя да свидетелства. Трябва да има някой друг, някой неизвестен извършител, когото не сме надушили и който стои зад убийството на Ериксон, нападението на паркинга, който е направил така, че да вземат заека от бедната възрастна жена и освен това е заплашил приятелката на животните Фриденсдал, която подаде сигнал срещу нея. Намерим ли това лице, убедена съм, че всички парченца ще си дойдат на място.
Бекстрьом само кимна. „Първо имаме две меки китки, които се бият на паркинга, после една смахната бабичка, чийто заек е поставен под грижи заради една обикновена откачалка, която на свой ред получава заплаха от истински бандит, накрая един адвокат, който първо е убит, а после получава още една порция бой, след като вече е мъртъв. Зад всичко това очевидно стои един и същ извършител, а с тази своя глава малката Йени трябва да е единствената в света с единайсет точки по десетобалната скала за чукане“, разсъждаваше той.
— Какво мислите, шефе? Какво да правим от тук нататък, искам да кажа? — попита Йени.
— Мисля да направим следното — отговори Бекстрьом и свали крака от бюрото си, преди големият салам да започне да се протяга не на шега. — За момента, това, което ми разказа, да си остане само между нас. Нито думичка на никого от останалите.
— Звучи добре — съгласи се Йени.
— Отлично, значи се договорихме — каза Бекстрьом. „Така няма да ми се наложи да гледам как Патицата те влачи за ухото“, помисли си той.
— Само още един въпрос, шефе — каза Йени.
— Слушам — отвърна Бекстрьом.
— Как стои въпросът със Службата за сигурност? Нали трябва да бъдат уведомени за това? Според онази инструкция ние сме задължени да го направим, искам да кажа.
— Разбира се — каза Бекстрьом и кимна отсечено. — Разбира се, че трябва да уведомим Службата за сигурност. Само това липсва. Най-лесно би било ако им изпратиш събраното от теб незабавно. — „Тогава на плюшените пантофки ще им дойде голям залъкът за през уикенда. Те могат без съмнение да въздигнат в благороднически ранг този гей антиквар до един нов Хайби17“, добави си наум той.
— Моят меморандум е, разбира се, вече готов, така че не е никакъв проблем — заяви Йени, кимна и размаха листовете, които държеше в ръка. — Веднага ще го направя.
— Добре, така да бъде — съгласи се Бекстрьом. — Но сега те моля да ме извиниш. Трябва да подготвя някои неща преди заседанието. — „Единайсет точки са малко — помисли си Бекстрьом, след като тя затвори вратата след себе си. — Йени определено заслужава дванайсетица, с тази своя глава трябва да е единствена и неповторима.“
66
Дан Андершон беше прецизен човек. Когато предния ден помоли за среща Лиса Матей, той също така ѝ изпрати по електронната поща кратко изложение. Тъй като беше и стегнат в изказа си, и с око за същественото, бяха му необходими не повече от две страници, за да предостави на началника си всичко, което тя трябваше да знае. Нямаше приоритетни задачи за сигурност, единствено за нейна информация, а и за всеки случай, ако ненадейно се случи неочакван и неприятен обрат.
Като начало той ѝ даде кратко описание на лицето, за което ставаше въпрос. Един шейсет и три годишен барон и познавач на изкуството с докторат по история на изкуството. Женен от трийсет години за една и съща жена, баща на две големи дъщери, като и двете са женени, и което беше същностното в цялата работа, не беше от кръга на най-близките приятели на кралската двойка, въпреки че ги познаваше лично и се е срещал няколко пъти с тях неофициално. От двайсет години той и съпругата му държаха под наем вила, намираща се на няколкостотин метра от двореца „Дротнингхолм“ и част от имотите на канцеларията на ковчежника, а причината да попаднат в тази изключителна група от наематели е аристократичният произход на съпругата му.
Независимо от титлата си, Ханс Улрик фон Комер не притежаваше нито къщи, нито земи, което е представлявало грижа за бъдещия му тъст, когато се появил и поискал ръката на най-малката му дъщеря. След известно колебание обаче тъстът му, графът, склонил. Той имал четири дъщери и един син, който щял да наследи голямото наследствено имение, което семейството притежавало и управлявало от повече от триста години, и за него това било най-същественото, около което се въртял животът. Около продължаването на рода, около най-големия син, който щял да се погрижи за това, и около земята, която те някога получили в наследство.
17
Курт Хайби (1897-1965), син на търговец на риба и вино, твърдял, че има връзка с крал Густав V. — Б.пр.