![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Нещо друго има ли? — попита Бекстрьом.
— Върви полека-лека — отговори Аника Карлсон. — И ако питате мен, почти сигурна съм, че този Фредрик Окаре и Гарсия Гомес знаят как стоят нещата по този въпрос. Въпреки така нареченото алиби на Гарсия Гомес.
— Още една причина да изнамерим нещо, с което да можем да го халосаме — каза Бекстрьом, вече нямаше търпение да си ходи. Нямаше търпение да се отдаде на обичайните си петъчни дейности, копнееше за един възвръщащ силите обяд, жадуваше за госпожица Петък, за сладката следобедна дрямка и после за хубавата вечеря с Йегура. „Един достоен край на седмица, изпълнена с усилена работата в полицията, или чисто и просто един по-добър свят“, помисли си той.
— Как ще действаме в почивните дни? — попита Патицата Карлсон.
— Какво искаш да кажеш? — попита Бекстрьом. — Аз, лично, мислех да поработя. — „Да ти приседне, дано.“
— С нашите срещи, имам предвид.
— Следващото заседание е в понеделник — каза Бекстрьом. — Ако нещо се случи, няма проблем да се чуем по телефона и да променим нещата.
— В понеделник в девет? — попита Аника. — Какво ще кажеш?
— Разбира се — каза Бекстрьом и сви рамене. — Е, няма да ви спирам, ако решите да станете посред нощ. Има обаче нещо, което искам да свършим незабавно. Става въпрос за онзи свидетел, нашия таксиметров шофьор. Докарайте го, организирайте разпознаване по снимки и се погрижете да посочи този Гарсия Гомес.
— Какво те кара да мислиш, той ще го направи? — попита Аника Карлсон. — Ние вече четири пъти говорихме с него.
— Погрижете се да промени мнението си, тогава — каза Бекстрьом. — Не би трябвало да бъде толкова трудно, предвид портрета по описание, който ни даде. Ясно е, че е бил Гарсия Гомес този, когото е видял. Просто не смее да го посочи. Там го стяга чепикът.
— Има ли нещо друго, с което мога да бъда полезна? — попита Лиса Лам.
— Позвъни на онзи съдебен лекар и го попитай с какво се занимава — каза Бекстрьом.
— Всъщност вече го направих — отговори Лиса Лам. — Той и колегата му още се мъчат с този въпрос. Неговото предварителното заключение все още е в сила, засега поне. Ериксон е починал в резултат от чужда намеса вследствие на удар с тъп предмет по главата и шията. Тъй като картината на нараняванията е сложна и някои от раните са възникнали няколко часа след настъпването на смъртта, той е поискал второ становище от колега. Това е накратко всичко и той ни увери, че ще получим окончателно заключение след почивните дни. Следователно няма нищо ново по този въпрос.
— Добре, тогава — каза Бекстрьом и плъзна поглед по присъстващите. — Какво чакате? На работа. — „Мързеливи непрокопсаници, такива“, добави наум той.
68
Докато Бекстрьом провеждаше срещата със следствената си група, Дан Андершон беше изцяло зает със своята. Първо той сби прекалено словоизлиятелния доклад на Йени Рогерсон до половин страница съществена информация. После потъна в размисли, докато сравняваше портрета по описание на вероятния извършител със снимките, които колежката Ковач беше направила. Макар той самият да не беше почитател на портретите по описание, явната прилика го порази, позвъни на мобилния телефон на Ковач и попита дали има възможност да намине. Ако може, веднага.
— На път съм към управлението. Аз и колегата ми трябва да сменим автомобила, така че мога да съм при вас след около половин час — каза Ковач.
Междувременно, докато чакаше служителя си, той позвъни на Йени Рогерсон, за да разбере дали не се е появило нещо ново през последната среща на следствената група.
— Получихме отговор от Националната лаборатория по криминалистика тази сутрин — каза Рогерсон. — Отнася се до кръвната ДНК проба от вратата на терасата на Ериксон, оставена от лице, за което има данни при нас. Казва се Анхел Гарсия Гомес и неговата ДНК във всеки случай го свързва с жилището на Ериксон. Изпращам ви това, което имаме за него. Ще го получите до час.
— Много любезно от ваша страна — каза Дан Андершон. — Очаквам с нетърпение да го прочета.
— Е, има ги и обичайните усложнения.
— Слушам — каза Дан Андершон.
Петнайсет минути по-късно той беше приключил разговора с Рогерсон и в мига, в който започна да записва това, което тя му беше казала, Ковач почука на вратата му. Две минути по-късно тя излезе, а всичко, което трябваше да свърши там, беше да хвърли един бърз поглед на портрета по описание, който Дан Андершон ѝ показа.