Сянката на чинара [bg]

Роднините на Карла по майчина линия твърдяха, че имат германски корени, затова тя бе учила немски в гимназията и после още четири години в „Оул Мис“. В Клантън рядко имаше възможност да практикува езика, затова за нея беше удоволствие да посрещне Порша в скромната им къща, макар че Джейк бе забравил и й съобщи за поканата едва към пет следобед.

— Спокойно — каза той, — тя е свястно момиче, което може да изиграе важна роля, освен това сигурно никога не е била канена на вечеря в дома на бели хора.

В края на този разговор, отначало леко напрегнат, си дадоха сметка и признаха, че никога не са канили на вечеря чернокож.

Гостенката им пристигна точно в шест и половина и донесе бутилка вино с коркова тапа. Джейк се бе постарал да подчертае, че вечерята е „без никакви официалности“. Порша се беше преоблякла и носеше дълга и свободна памучна рокля. Извини се за бутилката вино — евтино калифорнийско червено — и тримата се посмяха на оскъдния избор в местните магазини за алкохол. Джейк й обясни, че целият твърд алкохол и виното в щата в действителност са закупени с държавни средства и впоследствие са раздадени на частни магазини за спиртни напитки. Фактът предизвика оживено обсъждане на нелепото законодателство, свързано с алкохола в Мисисипи, където в някои градове можеше да купиш ром с деветдесет процента алкохолно съдържание, но не и кутийка бира.

— Ние не държим алкохол вкъщи — каза Джейк с бутилката в ръка.

— Извинете — смути се Порша. — Ще я занеса у дома.

— А защо просто не я изпием? — предложи Карла.

Прекрасна идея.

Докато Джейк ровеше и търсеше тирбушона, жените се преместиха до печката, за да се погрижат за вечерята. Порша призна, че предпочита да похапва, отколкото да готви, макар че в Европа научила много за храната. Освен това започнала да харесва италианските вина, каквито трудно се намираха в окръг Форд.

— Трябва да ходиш до Мемфис — отбеляза Джейк, все още търсейки тирбушона.

Карла беше приготвила сос за спагетите и докато той къкреше, тя започна да се упражнява с няколко простички изречения на немски. Порша отговаряше бавно, понякога повтаряше, често я поправяше. Хана слушаше странните думи, които се носеха от задната част на къщата. Представиха я на гостенката, която я поздрави с „Чао!“.