Червената лястовица [bg]

Анатолий Голов седеше в люлеещ се стол в стил Ню Ингланд в една стая в „Табард Ин“. Малкото помещение имаше крещящо пурпурни стени, рамкирани постери на животни от френски цирк, пищен персийски килим и огромно легло с четири колони в ъгъла.

След последната си среща с Лебед нямаше отслабване на наблюдението над офицерите от резидентурата. Вместо да рискува с нов и дълъг тактически обходен маршрут, Голов бе получил одобрението на центъра да опита с „багажно измъкване“, за да остане на чисто. Сутринта в деня на срещата той легна в багажника на колата на икономическия съветник, дишайки чист кислород от малък контейнер през маска за лице. Вътре пътуваха три съпруги на служители на посолството, които, без изобщо да се оглеждат за опашки, отидоха до Friendshhip Heights в горната част на Уисконсин авеню. В изпълнение на дадените им инструкции закръглените дами паркираха в подземния гараж, заключиха колата и отидоха да пазаруват.

Една друга руска съпруга седеше в гаража и в продължение на петнадесет минути гледаше паркираната кола. Нямаше и следа от наблюдение, беше чисто. Тя просто отиде до колата с пазарските си торби в ръце, почука леко два пъти и отключи багажника, за да пусне омачкания и гневен Голов навън.

Той проклинаше разработката „Лебед“, проклинаше Москва, проклинаше службата, но беше чист, никой не го бе забелязал, никой не го бе проследил. Номерът с багажника бе сработил. Той напусна гаража и се отправи на юг, хващайки случайни автобуси, и от време навреме — някое такси. Избягваше системата на метрото с неговите вездесъщи камери. Стигна до кръговото движение „Дюпон“ и уби два часа в една книжарница и в малко бистро. На залез слънце, в пиковия час, обиколи кръговото и пое на юг по Деветнадесета, по N стрийт и след четири пресечки стигна до „Табард Ин“. Никакъв знак за наблюдение. Беше облечен небрежно, за разнообразие и за да се слее с тълпата, с тъмно велурено яке в убит цвят над кафяв пуловер по врата, широки кадифени панталони и велурени маратонки. Слава Богу, обувките му поне бяха удобни. На влизане в хотела си сложи очила с тежки рамки, със стъкла без диоптри.

Сега Голов седеше в хотелската стая и довършваше чиния с егейски миди, запечени на скара с риган, козе сирене, лимон и зехтин, придружени с бутилка леденостудено вино „Тоскана Вернация“. Чувстваше се облекчен, защото бе успял без никакъв проблем да наеме стаята, използвайки фалшива американска шофьорска книжка и пътнически чекове. Бяха минали много години, откакто за последно бе наемал стаи под псевдоним — това бяха игри за млади хора, — и с удоволствие бе преживял отново напрегнатото, пресушаващо устата усещане. Въпреки чуждестранния му акцент и факта, че нямаше нито резервация, нито багаж, разсеяният чиновник зад гишето бе удовлетворен. Това беше изискан джентълмен. Показа му малката, но елегантна стая на втория етаж, където щяха да бъдат далеч от хорски погледи. Усамотяването беше от първостепенно значение, особено тази вечер, предвид това, което трябваше да ѝ даде.