Червената лястовица [bg]

И така, Голов се изправи пред една от класическите шпионски главоблъсканици — трябваше да се срещне със специален, особено деликатен източник в предварително уговорена вечер, на предварително уговорено място, без значение от условията на улицата. Немислимо беше да не успее. Тази вечер предстоеше следващата планирана среща със Лебед. Той трябваше да я проведе.

Този следобед Голов прегледа тактическия си обходен маршрут със своя „Зета“ екип. Голов им каза, че иска да насочи всяка опашка в димоход, в кюнец, да демаскира наблюдението и — нещо по-важно — да опита да направи пробив и изцяло да се измъкне от него. Те определиха кодов номер на криптираните радиостанции, чрез който щеше да се сигнализира дали „кюнецът“ е сработил. После още веднъж прегледаха маршрута.

Голов знаеше, че това е лудост. Само един толкова ценен източник като Лебед можеше да го накара да поеме такъв риск, но центърът беше много настоятелен. Трябваше да опита.

В ранния следобед той се качи в средната от осемте коли, които излязоха едновременно от вратите на посолството на Уисконсин авеню и потеглиха в различни посоки. Федералните от наблюдателния пост сигнализираха starburst, starburst, масово внезапно тръгване, предназначено да претовари проследяването и да остави няколко коли свободни. Сигналът starburst беше прихванат и от екип „Орион“ на ЦРУ. Те се интересуваха само от резидента и търпеливо се ослушваха да чуят как проследяващите ще извадят на светло Голов, който шофираше собствения си автомобил, блестящо черно БМВ пета серия, седан. Той тръгна по Уисконсин авеню, а екипът му „Зета“ вече се разгръщаше на запад от Уисконсин. Голов пресече Уестърн авеню, границата между окръг Вашингтон и щата Мериленд, и зави на юг, насочвайки се в лабиринта на Американския университетски парк, използвайки улиците на квартала, за да се движи на верев, пак обърна посоката, спря до бордюра и зачака. След петнадесет минути „Зета“ сигнализираха „Няма очевидни опашки“. Те бяха пропуснали двете неподвижни коли на „Орион“, които бяха паркирани в периферията на парка.

Голов отново се насочи на запад по улиците на жилищните квартали, докато екипът му се движеше по паралелни маршрути. Те не доловиха и най-лек полъх от познатото кръжащо движение на активното наблюдение на ФБР, защото нямаше такова.

„Зета“ екипът покриваше Голов, докато той пое на запад по Канал Роуд, и пресече Чейн Бридж, влизайки във Вирджиния. Това беше забелязано от неподвижната кола на екип „Орион“, спряна на пресечката на Аризона и Канал Роуд, единствения маршрут, по който река Потомак можеше да се пресече, за да се влезе във Вирджиния, между Джорджтаун и Белтуей. „Орион“ се изкушаваха да наводнят предградията на Вирджиния, но водачът им, шестдесет и пет годишен бивш инструктор по проследяване, на име Крамър, им каза да задържат. Вместо това той насочи три коли да се движат паралелно на оста на Голов по мерилендския бряг на река Потомак. Те се бяха движили на север по реката, предвиждайки маршрута. TrapDoor беше в действие.

Един от членовете на „Орион“ — жена, която гледаше внуците си през времето, в което не следеше офицери от СВР — стоеше на паркинга на Шлюз 10 на C&O Канал Нешънъл парк. Друга баба шофира четири мили до „Олд Енглър Ин“ на Макартър булевард, след което седна на една градинска маса на избледняващата светлина, поръча си шери и се опита да познае кои от двойките по съседните маси имат любовни афери.

Крамър насочи третия „Орион“ — този път пралеля — на още четири мили до селцето Потомак, където тя си поръча салата за ранна вечеря в „Хънтърс Ин“. Докато трите жени чакаха, те отбелязаха десетина регистрационни номера и дузина размотаващи се хора. Списъкът на възможностите нарастваше. Дали някой от тях чакаше черното БМВ? Двете останали коли на „Орион“ — този ден екипът беше малък — се разделиха. Едната покриваше горното протежение на Ривър Роуд на югоизток от Потомак, другата паркира при входа на C&O Канал Нешънъл парк, където американски предатели като Уолкър, Еймс, Полард и Пелтън през годините бяха измъквали безформени чували за боклук, натъпкани с руски пари, от загнили хралупи. Всички от „Орион“ седяха неподвижно и чакаха с изключени радиостанции, а очите им сканираха и проверяваха всичко наоколо, програмирани да уловят профила, проблясването, формата на черното БМВ. Ако Голов продължеше във Вирджиния, те губеха, ако се насочеше обратно към Мериленд, но далеч от Потомак, те губеха. Задоволяваха се с изчакване. Така работеше TrapDoor. Щеше да има и други дни, и други нощи. Всичко, което трябваше да направят, беше веднъж да отгатнат.