Червената лястовица [bg]

Разбира се, Корчной познаваше парка. Бяха го назначили в римската резидентура като младши офицер. Той се срещаше тук с агентите си, оставяше пакетчета за източниците си в заровени тайници, а младата му съпруга го покриваше. Преди цял един живот. Сега той и Доминика вървяха по широката чакълена алея, изпъстрена от слънчева светлина, проникваща през клоните на чинарите. Той я преведе покрай водните огледала и спря до фонтана „Кавали Марини“, с морските коне, крепящи купата на шадравана, с вдигнати копита във форма на разцъфнали лалета. Заобиколиха покрай хиподрума на площад „Сиена“ и поеха по „Виале дел Ларго“. Корчной не видя никакви повтарящи се лица, никакви индикации, че ги следят, колкото и да криволичеха по тактическия контролен маршрут. Две минути до мястото. Той по-скоро чувстваше, отколкото виждаше, че Доминика се изнервя и се стяга. Корчной я хвана под ръка и ѝ разказа един виц:

Един уплашен човечец отишъл в КГБ. Говорещият ми папагал изчезна, казал той. Това не е наш случай, казали от КГБ, идете в криминалната полиция. Разбира се, знам, че трябва да отида в криминалната полиция. Тук съм да заявя, че не съм съгласен с този папагал.

Доминика изпръхтя и закри носа си с ръка. Корчной я наблюдаваше и разбра, че инстинктът му не го подвел. Тя щеше да бъде неговият заместник. Щеше да се справи. Бенфорд ще го осъзнае само след десет минути, прекарани с нея.

Те доближаваха малко изкуствено езеро с класически йонийски храм на Ескулап, издигнат на островче в средата. Тя проследи погледа на Корчной и видя нисък омачкан мъж, седнал на пейка на брега на езерцето.

— Бенфорд — каза Корчной. — Ще го поздравя. Той кимна с глава по посока на островчето. — Продължи да вървиш около езерото — нареди ѝ той. — Има мостче, свързващо острова и брега.

Той отиде до пейката. Доминика видя, че мъжът се изправи и се ръкува с Корчной, после двамата седнаха.

Тя започна да върви около малкото езеро, без да усеща краката си. Сърцето ѝ думкаше, чуваше се как преглъща. Какво ще му каже? Че ѝ е липсвал? Глупая. Глупачка. Бъди професионалистка. Тук не сте само вие двамата. Има и други присъстващи и това е първият ден от остатъка на твоя живот като шпионин. Бъди професионалистка.

Под една върба видя тъмна фигура, застанала на малко стоманено мостче точно на върха на изящната му извивка. Тя позна тялото му, начина, по който се държеше, облегнат на парапета, силуета му в сянката. Видя и аурата около главата му, по-тъмна, отколкото помнеше, но това можеше да е и от сянката на дървото. Той се размърда и тръгна, а стъпките му отекнаха по стоманата на моста.

Ресите от върбата плаваха по неподвижната вода. Тя тръгна към него и му подаде ръка.

— Здравствуй — каза му Доминика. Здрасти. Тя стоеше неподвижно, очаквайки да се гмурне в аурата му, а той да игнорира протегнатата ѝ ръка ѝ да я вземе в обятията си.

— Доминика — каза Нейт, — как си? — Той протегна ръката си, а тя я пое, чувствайки ръкостискането, припомняйки си всичко, всичко. — Тревожехме се за теб, мина много време без никаква вест. — Пурпурен и пламтящ, както го помнеше

Тя се освободи от ръката му.

— Добре съм — каза му. — Работя с генерала.

Сега поне това беше излязло на светло — тайната, която бе търсила.

Той не искаше да говори за Марбъл с нея, защото правилата на стриктното разделение не му позволяваха. Той си бе повтарял какво ще ѝ каже, когато се срещнат: че е мислил за нея всеки ден и че тя означава толкова много за него, но че всичко се е объркало и…

— Радвам се, че си на свобода — каза той. — Имаме да си говорим за много неща. — Той чуваше магарешките си думи, думи на водещ агент от средна класа. Още малко и щеше да направи обзор на разписанието на агентурните срещи с нея.

Доминика виждаше вътрешната му борба — аурата му пулсираше, сякаш робуваше на сърдечния му пулс. Те се гледаха безмълвно и Доминика се стегна, защото знаеше, че ще обвие ръце около врата му, ако той не помръдне първи в следващите три секунди.

Те чуха тихо щракане с пръсти и Нейт вдигна глава. Бенфорд им махаше. Двамата с Корчной бяха станали. Бенфорд посочи напред и тръгна. Нейт даде знак с ръка, че е разбрал, после тръгна след двамата с Доминика до себе си.